Станислав Лем - Приятелят на Автоматей

— Да, да, това наистина беше неочаквано! Шанс едно на четиристотин хиляди… Ама че си късметлия! Надявам се сега нашите отношения да се изгладят напълно, още повече че не ти отказах нищо в най-трудните минути, а освен това съм и дискретен, та каквото било, било, няма да му държим сметка!

Когато след дълго плаване корабът стигнал до брега, Автоматей учудил малко околните, изразявайки неразбираемото за никого желание да посети близкия завод, където имало голям парен чук. Разказват, че по време на посещението се държал доста странно, защото, като се приближил до стоманения чук, започнал да тръска с всички сили главата си, сякаш искал да си изсипе мозъка през ухото на подложената длан, а дори и подскачал на един крак, но присъстващите се правели, че не виждат това, защото мислели, че може би спасеният толкова скоро от ужасна беда проявява необясними странности, предизвикани от нарушено умствено равновесие. Наистина, и по-късно Автоматей променял начина си на живот, обхващан явно от най-различни мании. Ту събирал някакви взривни вещества, дори се опитал да предизвика експлозия в жилището си, на което попречили съседите, обръщайки се към властите, ту отново започвал ни в клин, ни в ръкав да колекционира чукове и карборундови пили, а на познатите си разказвал, че има намерение да конструира нова машина за четене на мисли. По-късно заживял самотно и придобил навика да си приказва на глас, а понякога се чувало как, тичайки из къщата, произнася високи монолози, та дори и подвиква думи, подобни на проклятия.

Най-сетне, след много години, обзет от нова натрапчива идея, започнал да купува цели торби с цимент. Направил от него огромна топка, а когато се втвърдила, я откарал в неизвестна посока. Говорело се, че се наел да пази една изоставена шахта и веднъж през нощта търкулнал през нейния отвор огромното бетонно кълбо, а след това до края на дните си обикалял из околността и нямало такъв боклук, който да не събирал, за да го хвърли в дълбините на празната дупка. Наистина, държал се доста странно, но повечето от тези приказки сигурно не трябва да се вземат на вяра. Трудно е да се повярва, че години наред е бил обиден на електроприятеля, на когото все пак дължал толкова много.

© 1964 Станислав Лем

© Павел Николов, превод от полски

Stanisław Lem

Przyjaciel Automateusza, 1964

Този превод не е публикуван на хартия.

Източник: http://xoomer.virgilio.it/pavelnik

Свалено от «Моята библиотека» http://chitanka.info/lib/text/16030

Последна редакция: 2010-05-16 17:30:00