Робърт Силвърбърг - Зной в полунощ

Здесь есть возможность читать онлайн «Робърт Силвърбърг - Зной в полунощ» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1998, ISBN: 1998, Издательство: Издателство „Дамян Яков“, Жанр: Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Зной в полунощ: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Зной в полунощ»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

След двеста години човечеството безгрижно е съсипало скъпоценната си планета… Задава се и собствената му неминуема гибел. Може ли то да я избегне? На каква цена? Как да се спаси от тази „оргия на глупостта“?
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…

Зной в полунощ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Зной в полунощ», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Странни фигури кръстосваха из мъглата — тролове, невероятни, лишени от кости пипалоподобни същества, противни и чудовищни, сякаш пришълци от други светове. Когато се приближаваше до тях, Карпинтър виждаше лицата им, очите им, които имаха човешки израз. Втренчените им погледи и зейналите от ужас уста. Покритите с люспи кожи, лугави крайници, деформирани тела, които прикриваха човешката им същност. Те също бяха претърпели някаква магическа трансформация през тази нощ.

Ник Роудс явно ги познаваше. Поздравяваше ги свойски, като че ли бяха негови приятели или съседи. Представяше им Карпинтър с добронамерено помахване на пипалото.

— Приятелят ми Пол — повтаряше той. — Най-старият и най-скъпият ми приятел.

— Приятно ми е да се запознаем — отговаряха те и отминаваха нататък в мъглата, зеления дъжд, рунтавите дървета и облаците мъхнати спори, които се носеха из влажния въздух.

Провиснали гирлянди от пълзящи растения забулваха всяка сграда. Буйна растителност покриваше всичко под кафеникавото небе. Карпинтър успяваше да различи под нея смътните останки от предишния свят — обсипани с лишеи пирамиди, рухнали катедрали, мраморни стълби с издълбани по тях неразгадаеми йероглифи, срутени статуи на богове и императори. Пред един прогизнал от зелена кръв олтар се извършваше жертвоприношение. Тълпа пипалоподобни същества беше наобиколила тържествено едно от себеподобните си, завързано с кожени въжета към каменна плоча. Един кожен нож се издигна и падна. Карпинтър дочу далечно пеене — нещо като псалм — на един-единствен тон: „О, о, о, о“, тихо, неясно ридание от неизразима болка.

— Откога е така? — попита той.

Роудс само помръдна рамене, сякаш въпросът му беше лишен от смисъл.

Карпинтър се огледа около себе си. И разбра, че светът, който познаваше, беше изчезнал завинаги. Човечеството загиваше или беше загинало заедно с цялата си история: беше дошъл редът на гъбите и слузестите плесени, на пълзящите растения и бамбука. Джунглата щеше да покрие всичко, създадено от ръката на човека. Самото човечество щеше да потъне в джунглата, гонено, преследвано и търсещо спасение от плъзналите навсякъде израстъци, обезумели в своето невъзпрепятствано от нищо развитие. Но спасение нямаше. Вероятно последните оцелели човешки същества също щяха да се превърнат в някакви растителни видове, поели през устата си новите спори, за да се появят нови невъобразими създания.

„А с нас какво ще стане? — запита се той. — Тези, които не са се променили все още, които са запазили животинските си форми, втвърдените кокали и изтърканата кожа? Нима няма никакво местенце за нас? Ще ни погълне ли всеобщата гибел?“

Той отмести поглед от сграбчената от бамбуците луна към непонятно блещукащите звезди.

„Там — мина му през ума. — Там ни чака едно ново рождение, единствената ни надежда. Там. Там. Ще прекрачим от Земята на небето и ще бъдем спасени. Да. А съсипаната Земя да се оправя без нас.“

— Виж — рече Роудс и посочи към залива.

От водата се надигаше някаква грамада — тежка, масивна колона с две очи на върха, — някакво непознато и невъобразимо същество. Водата се стичаше по раменете му и се спускаше с грохот обратно в залива, като образуваше облаци водни пръски. Очите му бяха огромни и гледаха гневно и настървено. Роудс се беше смъкнал на колене и жестикулираше към Карпинтър да направи същото.

— Какво е това? — попита Карпинтър. — Това нещо… какво е?

— Преклони се и се смири — изсъска освирепял Роудс. — На колене и се смири!

— Не — възпротиви се Карпинтър. — Нищо не мога да разбера.

Но целият свят се прекланяше пред съществото във водите. Величествена музика се издигаше и изпълваше небесата. Беше се появило новото божество, повелителят на този променен свят. Въпреки волята си Карпинтър се подчини на грандиозността и невъобразимостта на тази сцена. Краката му омекнаха и той се засвлича към влажната пореста земя.

— Смири се — повтори Роудс.

А Карпинтър затвори очи, сведе глава и обля влажната земя със сълзите си. Изумен и неразбиращ, той се преклони пред новия господар на света… и видението изчезна, а той се събуди изтрезнял и втрещен, докато в стаята проникваше първата дрезгава утринна светлина. Главата му щеше да се пръсне. Навсякъде се търкаляха празни бутилки. Ник Роудс лежеше проснат на пода близо до канапето. Карпинтър притисна с ръце слепоочията си и започна да ги разтрива и разтрива с напразната надежда да изстиска болката от тях, заслушан в гробовните камбани, които разкъсваха мозъка му и сякаш бяха потвърждение на жестоката истина, че вече не е останала и капчица надежда за този нещастен, измъчен, съсипан стар свят. Никаква, никаква надежда. Всичко беше загубено. Всичко, всичко, всичко. Загубено, загубено, загубено. Всичко. Загубено.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Зной в полунощ»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Зной в полунощ» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Робърт Силвърбърг
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Силвърбърг
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Силвърбърг
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Силвърбърг
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Силвърбърг
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Силвърбърг
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Силвърбърг
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Силвърбърг
Робърт Силвърбърг - Назад по линията
Робърт Силвърбърг
Робърт Силвърбърг - Лицето над водата
Робърт Силвърбърг
Робърт Силвърбърг - Човекът в лабиринта
Робърт Силвърбърг
Отзывы о книге «Зной в полунощ»

Обсуждение, отзывы о книге «Зной в полунощ» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x