Робърт Силвърбърг - Зной в полунощ

— Обаждай се, Пол. Можеш да дойдеш винаги щом поискаш.

— Да. Да.

— Всичко беше чудесно.

— Да. Да. Да.

— Обичам те, Пол.

— Обичам те, Джийни. Наистина.

В колата. На път. Отеклите му от умората очи, подутият от пиенето език, брадясалото лице. Карантинната зона. Огромното оловночервено слънце. Пепелищата и лавата. И накрая, сякаш след хиляда години — гладките, заоблени, светлокафяви хълмчета в Залива, тунелът към Бъркли и разположеният високо на склона апартамент на Ник Роудс, от който се разкрива фантастична гледка.

— Изабел скоро ще дойде — обяви Роудс. — Излизаме всички на вечеря. Йоланда също ще дойде. Освен ако не искаш да се срещате, разбира се. Знаеш, че Енрон е с нея. Казах ти, когато ми се обади, нали?

— Да. Какво от това, по дяволите? Повече хора — по-весело.

Странна вечер. Изумително приятната, любезна и дори нежна Изабел, която многократно дава израз на дълбоката си загриженост по повод случилото му се напоследък. Това е другата Изабел, Изабел терапевтът, която Карпинтър не познава, женствената Изабел, в която Ник Роудс е влюбен отчаяно. В ресторанта двамата се държат като семейна двойка, никакви противоречия, съвършена хармония. Йоланда също поднесе съжаленията си за неприятностите му и го утеши със знойна прегръдка, като притисна гърдите си в него и тикна език между устните му, което той при всеки друг случай би изтълкувал като покана за леглото, но за нея този жест явно не означаваше нищо повече от приятелски поздрав. Енрон изобщо не обърна внимание на това. Той почти не я поглеждаше, сякаш тя не представляваше абсолютно никакъв интерес за него. Израелецът беше необичайно разсеян и в поведението му нямаше и следа от френетичната агресивност по време на онази отдавнашна вечер в Сосалито. Не каза почти нищо: тялото му беше тук, но мозъкът му беше някъде другаде.

Вечерята този път — в някакъв непознат за Карпинтър ресторант в Оукланд — се състоеше от голямо количество вино, повърхностни разговори и почти нищо друго. Йоланда, явно наблъскана с хапчета, не спираше да бърбори за чудесата на сателита L–5, който току-що бяха посетили с Енрон.

— Какъв беше поводът за пътуването? — попита я Карпинтър.

— Почивка. Това беше всичко — кратка почивка — отвърна светкавично и леко натъртено вместо нея Енрон.

Странно.

Ник Роудс също изглеждаше притеснен. Беше кротък, унил и изпи повече вино от всеки друг път. На Карпинтър му мина през ума, че нещо действително притеснява Ник.

— Утре — каза по едно време Йоланда — се събираме на вечеря вкъщи — ти, Ник, Пол, Изабел, Марти и аз. Трябва да изпразним фризера. Ще има още един гост — продължи Йоланда, — с когото се запознахме на Валпарайсо Нуево. Казва се Виктор Фаркас. Няма да е зле да поговориш с него, Пол. Работи в „Киоцера“, с доста високо ниво. Споменах му няколко думи за твоите неприятности. Вероятно ще може да ти уреди нещо в „Киоцера“. Много интересен мъж. Твърде необикновен и очарователен по свой странен начин.

— Няма очи — подхвърли Енрон. — Предродов генетичен експеримент, една от жертвите на престъпленията в Централна Азия по време на Второто разпадане. Но е изключително проницателен. Вижда всичко, дори зад гърба си, има почти телепатични способности.

Карпинтър кимна. Ако ще да поканят някой с три глави или пък с нито една, все му е тая. Беше се понесъл нанякъде, сякаш плуваше над земята, безразличен към онова, което се случваше около него. Никога в живота си не се беше чувствал толкова уморен.

Йоланда и Енрон изчезнаха след вечерята. Изабел се върна с Роудс и Карпинтър в къщата на Роудс, но не остана. Карпинтър се изненада, след като беше станал свидетел на топлите чувства между двамата в ресторанта.

— Иска да ни остави насаме — обясни Роудс. — Предполага, че имаме да си казваме нещо.

— А имаме ли?

Тъкмо в този момент се появи бърбънът или уискито.

— Каква е тази жена в Чикаго? — запита Роудс.

— Просто приятелка от много години от офиса на „Самурай“ в Сейнт Луис. Много мила и нежна жена, но малко объркана.

— Да пием за обърканите жени. А също и за обърканите мъже. — Двамата чукнаха звънко чашите си. — Защо не остана по-дълго при нея?

— Дойде й в повече. По-рано никога не сме били любовници. Просто добри приятели. Мисля, че сексът е свръх силите й. Беше страшно мила и макар че й се стоварих на главата почти без предупреждение, беше великолепна. Пристанище в бурно море.

— Пристанища. Бури.

Роудс отново вдигна чашата за наздравица. Изпи я до дъно и наля и на двамата.