Робърт Силвърбърг - Зной в полунощ

— Виждам — каза фаркас и думата прозвуча доста необичайно в неговата уста. — А сега? Имате ли някакви планове?

— Мисля да ограбя някоя банка. Или да отвлека дъщерята на някой с ниво едно и да поискам откуп.

Фаркас кимна сериозно, сякаш прие думите му за чиста монета.

— Какво ще кажете, ако ви предложа първо да започнете на някой от сателитите? — попита той.

— Напълно е възможно — отвърна Карпинтър.

Идеята не беше му хрумвала. Да, разбира се, космосът беше изход за всеки, който беше стигнал до задънена улица на Земята. Сателитите! Защо не? Само че трябваше да се докопа по някакъв начин до тях. Мозъкът му трескаво започна да обмисля подобна възможност.

След миг осъзна, че Фаркас не беше престанал да говори.

— Току-що слизаме от Валпарайсо Нуево. Светът убежище, както ви е известно. Може би ще представлява интерес за вас. Знаете ли нещо за този сателит?

— Само съм чувал. Последната преуспяваща бананова република, така ли беше? Някакъв смахнат дъртак, южноамерикански генералисимус, я управлява като своя частна империя и е натрупал огромно състояние, като предоставя убежище на преследвани от закона престъпници. Но мен никой не ме преследва. Единственото обвинение срещу мен е нарушение на служебните задължения. Нямам никаква присъда, освен че изгубих работата си. А и не разполагам със средства, за да платя пътя до там.

— О, не! — възкликна Фаркас. — Разбрахте ме погрешно. Става дума за търсене не на убежище, а на нови възможности.

— Възможности ли? Какви например?

— Най-различни — сниши глас Фаркас и в него зазвучаха съблазнителни нотки. — В скоро време генералисимус дон Едуардо Калаган ще бъде свален от власт.

Карпинтър отстъпи назад от изненада.

— Наистина ли?

Всичко това му се стори налудничаво.

— Да, наистина — отвърна със задоволство Фаркас. — Това, което ви казвам, е абсолютна истина. Няколко способни конспиратори възнамеряват да сложат точка на дългия му режим. Аз също участвам. Както и Йоланда, и нашият общ приятел господин Енрон. Има и други хора. Може би ще се присъедините към нас.

— Но какво говорите? — възкликна Карпинтър, който се чувстваше все по-объркан.

— Мисля, че съм пределно ясен. Предстои уточняването на някои детайли в Лос Анджелис, след което се качваме на Валпарайсо Нуево, за да го завладеем. Продажбата на бегълците на агенциите, които ги търсят, ще ни осигури огромна печалба. Вашият дял ще ви даде възможност да започнете нов живот в космоса. Още повече че тук, на Земята, за вас не се очертават особени перспективи засега.

Всичко това наистина представляваше пълна лудост. Или пък форма на садизъм. Един истински конспиратор никога не би споделил с непознат подобен план. Не, Фаркас с положителност беше решил да си направи лоша шега с него. Или беше побъркан. Тези предположения накараха Карпинтър да почувства известно раздразнение.

— Това е някаква тъпа шегичка, прав ли съм? Може би странен начин на забавление.

— Нищо подобно. Съвършено сериозен съм. Заговор наистина има и сте поканен да се присъедините.

— Защо?

— Какво защо?

— Защо точно мен каните?

— Приемете го като напълно безкористен жест — отвърна спокойно Фаркас. — Спонтанно хрумване. Йоланда ми каза, че сте интелигентен мъж, който има проблеми в момента. Доведен до пълно отчаяние, бих казал. Готов на крайни постъпки, ако не греша. Надарен с ценни умения и способности. Всичко това ме кара да предположа, че ще ни бъдете много полезен — почти нашепваше в ухото му Фаркас. — В последна сметка за мен би било огромно удоволствие да помогна на приятел на Йоланда.

— Наистина невероятно. Вие въобще не ме познавате. Как е възможно да ми се доверявате, ако всичко това е вярно. Бих могъл веднага да ви предам на полицията.

— Защо е нужно да го правите?

— За пари. За какво друго?

— Да, но печалбата ви от завладяването на Валпарайсо Нуево ще е далеч по-голяма от парите, които бихте получили от полицията. Не, приятелю, единствената причина, поради която бихте ни предали, е в името на някаква абстрактна справедливост. Нищо чудно подобни чувства да ви вълнуват след преживяното от вас напоследък. Лично аз не страдам от такива илюзии. Кажете ми все пак: проявявате ли някакъв интерес към това, което споделих с вас?

— Продължавам да го приемам като лоша шега.

— В такъв случай попитайте господин Енрон. Попитайте Йоланда Бермудез. Тя твърди, че сте приятели. Така ли е наистина? Може би на нея бихте повярвали. Попитайте я дали говоря сериозно. Моля ви, господин Карпинтър, идете и я попитайте. Още сега.