Роджър Зелазни: Мана небесна

Който и да бе извършил това, вероятно беше все още наблизо. Скривалището ми се намираше в подземие на около шест метра зад вилата — достатъчно близо, за да използвам редица източници на енергия без дори да вървя след тях. Бих могъл просто да извлека маната им точно както бях направил това със собствената си личност. Бих могъл да я използвам срещу моя враг. Да. Това беше случаят, който бях чакал.

Изтичах при дипломатическото си куфарче и го отворих. Ще ми трябва сила, за да се свържа със силата и да я управлявам. А маната на приборите, която бях източил, бе свързана в собствените ми предмети. Взех пръчката и сферата. Най-после ще си го получиш, приятелю мой! Трябваше да си правиш сметката, преди да ме нападаш тук!

Илейн изстена…

Проклех се за слабостта. Ако моят враг ме изпитва, за да провери дали съм се размекнал, ще получи положителен отговор. Тя не ми беше чужда и беше казала, че ми има доверие. Трябваше да го направя. Започнах да произнасям заклинанието, което щеше да изчерпи по-голямата част от силата на енергийните ми източници за нейното излекуване.

Отне ми почти час. Сложих я да спи. Гледах как се образуват новите тъкани. Окъпах я и я облякох в спортна риза и панталони с навити крачоли от гардероба до спалнята, докъдето пламъците не бяха стигнали. Оставих я да поспи още малко, докато почистя, отворих прозорците и продължих да правя кафето.

Най-после застанах до стария стол, сега покрит с одеяло, в който я бях положил. Ако бях извършил нещо достойно и благородно, защо сега се чувствах глупаво? Може би защото ми беше нехарактерно. Поне се уверих, че не съм разяден, не съм окончателно погубен от добродетелта, тъй като изпитвах негодувание, че трябваше да изразходвам цялата тази мощ за нея.

Е, добре… Придай му сега приличен вид, след като го направи.

Как?

Хубав въпрос. Можех да изтрия спомените й за събитието и да вмъкна на тяхно място някаква друга история — изтичане на газ може би — за това, което се бе случило, заедно с внушението тя да я приеме. Мога да го сторя. Може би това ми е най-лесно.

Негодуванието ми изведнъж избледня и бе заменено с нещо друго, когато разбрах, че не искам да постъпя така. Това, което действително исках, бе да сложа край на самотата си. Тя ми имаше доверие. Чувствах, че и аз мога да й се доверя. Исках да имам с кого наистина да разговарям.

Когато тя отвори очи, сложих чаша кафе в ръцете й.

— Наздраве — казах аз.

Тя впери поглед в мен, а след това бавно завъртя глава и огледа все още видимите поражения в стаята. Ръцете й затрепериха. Но сама остави чашата на малката странична масичка, вместо да ми позволи да я взема. Огледа ръцете си от китките до раменете. Опипа лицето си.

— Добре си — казах аз.

— Как…?

— Това е историята — казах аз. — Научи я в движение.

— Какво беше онова нещо?

— То е част от нея.

— Добре. — Тя хвана чашата си по-здраво и отпи от нея. — Нека да я чуем.

— Ами аз съм магьосник — заговорих аз, — пряк потомък на древните магьосници от Атлантида.

Замълчах. Чаках въздишка или възражение. Не последва нищо.

— Научих тези работи от родителите си — продължих аз — преди много време. Основата на всичко е маната, вид енергия, която се открива в различни предмети и на различни места. Някога светът е бил пълен с нея. Тя е била основата на цялата култура. Но е била и като всички останали ресурси. Един ден е свършила. Тогава магията си е отишла. По-голямата част. Атлантида е потънала. Създанията на магията залиняват, измират. Променя се цялата структура на света, което го кара да изглежда много по-стар, отколкото е в действителност. Старите богове си отиват. Магьосниците, хората, които са управлявали маната, за да правят магии, направо са извън играта. Следват наистина мрачни епохи, преди да започне да се развива цивилизацията такава, каквато я познаваме от историческите книги.

— И тази мощна цивилизация не е оставила никакви сведения за себе си, така ли? — попита тя.

— С изчезването на магията настъпват преобразованията. Сведенията за нея са пренаписани и са превърнати във вкаменелости, напомнящи истински камъни — разпилени и изменени под влиянието на морето.

— Ако за момент приемем, че всичко това е така — тя отпи от кафето си, — щом силата е изчезнала, ако не е останало нищо, с което да се възстанови, как можеш да бъдеш магьосник?

— Ама тя не е изчезнала напълно — възразих аз. — Съхранили са се малки източници, появили са се някои нови и…

— … и вие се борите за тях ли? Тези от вас, които са останали?