Роджър Зелазни - Мана небесна

Така че кръжах доста дълго в мъглата и събирах мана. Концентрирах я в една защитна магия.

— Какво ще стане, ако се изчерпи изцяло? — попита тя, щом за миг спрях и се издигнах за последен заход, преди да продължим на югоизток.

— Кое? — попитах.

— Маната. Всички вие ли ще изчезнете?

Изхилих се.

— Не може да се изчерпи — отговорих аз. — Не и след като я използваме толкова малко хора. Според тебе колко тона метеоритен материал е паднал днес на земята? Това повишава фоновото равнище почти незабележимо, но постоянно. А много пада в океана. Следователно плажовете са обогатени. Затова обичам да съм край морето. Постепенно се натрупва и в забулените в мъгла планински върхове. И те са подходящи места за събирането й. А нови облаци се образуват винаги. Големият ни план предвижда нещо повече от просто оцеляване. Чакаме деня, когато тя ще достигне такова равнище, че ще се задейства и ще установи енергийни полета на големи площи. Тогава няма да е необходимо да разчитаме само на натрупвания и на частични магии, за да я поддържаме. Магията отново ще стане достъпна навсякъде.

— Тогава вие пак ще изтощите цялата енергия и ще се върнете в изходната точка.

— Може би — продължих аз. — Ако нищо не сме научили, може и така да стане. Ще навлезем в нов златен век, ще станем зависими от нея, ще забравим другите си умения, ще я изтощим отново и ще се озовем в друга мрачна епоха. Освен ако…

— Освен ако какво?

— Освен ако тези от нас, които живеят от нея, не са разбрали нищо. Ще трябва да се научим да преценяваме количеството на използваната енергия и да се вместваме в нещо като лимит. Ще трябва да запазим технологията на производството, където маната е използвана напоследък. Опитът ни с физическите ресурси от този век може да ни бъде от полза. Освен това има и надежда, че някои части на космоса може да са по-богати на космически прах или там да съществува някакъв друг фактор, който да увеличи натрупването. И тогава и ние ще чакаме разработването на космическата програма, за да достигнем други светове, богати на това, което ни трябва.

— Звучи така, сякаш всичко сте обмислили.

— Имахме много време за мислене.

— Но какво ще бъде отношението ви към нас, които не сме обучени в магията?

— Благосклонно. Всички имаме желанието да помагаме.

— За себе си ли говориш или от името на повечето от вас?

— Ами… По-голямата част от другите би трябвало да мислят по същия начин. Аз само искам да се помотая около музеите…

— Ти каза, че си бил откъснат от другите от известно време насам.

— Да, но…

Тя поклати глава и се обърна, за да погледне мъглата.

— Още една причина за тревога — отбеляза тя.

Не можах да получа разрешение за кацане, затова просто намерих равно място, приземих се и оставих самолета. По-късно можех да се оправя с проблемите, които биха възникнали по тази причина.

Разтоварих багажа ни. Вдигнахме го и тръгнахме към онази нащърбена, задимена част от хоризонта.

— Никога няма да стигнем пеша — заяви тя.

— Права си — отговорих. — Но и не мисля да го правим. Като му дойде времето, ще се появи нещо друго.

— Какво искаш да кажеш?

— Почакай и ще видиш.

Вървяхме няколко километра, без да срещнем никого. Пътят беше топъл и прашен, от време на време земята потреперваше. Скоро почувствах прилив на мана и се отправих към него.

— Хвани ме за ръката! — казах аз.

Изрекох думите, необходими да ни издигнат на няколко стъпки над каменистия терен. Тогава се плъзнахме напред, а силата около нас нарастваше с приближаването ни към целта. Работех с по-голямата част от нея, за да увелича скоростта на придвижването ни и да уплътня защитния екран, който ни предпазваше от горещината и от летящите отломки.

Небето потъмня от пепел и дим много преди да започнем да се изкачваме. Склонът беше полегат отначало, но постепенно се издигаше все по-стръмно нагоре. Разработвах различни частични магии, нападателни и защитни, като опаковах големи количества енергия и ги държах само на дума, само на жест от себе си.

— Посегни, посегни и пипни някого! — мърморех си, докато видимият свят идваше и си отиваше с преминаването на мътните облаци.

Налетяхме на зона, където щяхме да се задушим, ако не бяхме защитени. По това време шумовете вече се бяха засилили. Извън защитата ни трябва да беше станало доста горещо. Когато най-после стигнахме до ръба, край нас излитаха тъмни силуети, светкавици вилнееха сред облаците. Напред и надолу сред експлозиите непрекъснато вреше нажежена, кипяща маса.