Роджър Зелазни - Мана небесна

Светлината плуваше вляво пред него — кълбо, което светеше в оранжево и докосваше прегърбената му, разкривена фигура с огнен блясък, докато той куцукаше към мен. Гном отново се изкиска.

— Май съм заловил Феникс — най-после се обади той.

— Много смешно. Какво ще кажеш сега да ме пуснеш? — попитах аз.

— Разбира се, разбира се. — Той вече беше започнал да жестикулира.

Капанът падна. Пристъпих напред.

— Разпитвам навсякъде — обясних му аз. — Каква е тая история за Ламия и мен?

Той продължаваше да ръкомаха. Бях готов да предизвикам нападение или защитна магия, когато той най-после спря. Не се чувствах ни най-малко по-зле и реших, че това е било последно разчистване на паяжината му.

— Ламия? Ти? — каза той. — О, да. Бях чул, че сте избягали заедно. Да. Така беше.

— Откъде го беше чул?

Той ме фиксира с издължените си бледи очи.

— Откъде го беше чул? — повторих аз.

— Не си спомням.

— Опитай.

— Съжалявам.

— Съжаляваш, как не! — и пристъпих още напред. — Някой се опита да ме убие и…

Той изрече дума, която ме замрази насред крачката. Хубава беше тази магия.

— … и е бил печално некадърен — довърши Гном.

— Пусни ме да си вървя, по дяволите! — казах аз.

— Ти дойде в дома ми и ме нападна.

— Добре, извинявай. Сега…

— Мини отсам.

Обърна ми гръб и тръгна. Моето тяло против волята ми извършваше необходимите движения. Следвах го.

Отворих уста да изрека свое заклинание. Не излезе нито дума. Исках да направя жест. Не бях в състояние.

— Къде ме водиш? — попитах.

Думите бяха съвсем ясни. Но той известно време не си направи труда да ми отговори. Светлината пъплеше по блещукащите жили на някакъв метал по изпотените стени.

Най-после се обади:

— В една чакалня — и зави по десен коридор, където известно време джапахме в локви.

— Защо? — попитах. — Какво ще чакаме?

Той пак се изкиска. Светлината танцуваше. Не ми отговори.

Вървяхме няколко минути. Взех да си мисля, че всичките тези тонове земя и скали над мене са твърде потискащи. Засилваше се усещането ми за капан. Но дори не можех да се паникьосам истински, впримчен в тази магия. Потях се като в пещ въпреки студеното течение пред нас.

Тогава Гном изведнъж зави и изчезна — промъкна се в тясна цепнатина, която дори не бих забелязал, ако бях минал оттук сам.

— Ела — чух гласа му.

Краката ми следваха светлината, носеща се между нас. Механично обърнах тялото си. Вървях на една страна след него доста дълго, преди пътят да стане по-широк. Дъното се спусна рязко, стените внезапно се отдръпнаха и светлината подскочи косо нагоре.

Гном вдигна широката си длан и ме спря. Бяхме в малка камера с неправилна форма — естествена, както ми се стори. Изпълваше я слаба светлина. Огледах се. Нямах никаква представа защо е спрял тук. Ръката му се протегна и посочи нещо.

Погледнах в тази посока, но все още не можех да разбера какво иска да ми покаже. Тогава светлината отплува нататък и застана до шкафоподобна ниша.

Ъглите се изтеглиха, сенките се отместиха. Видях я.

Беше статуя на излегнала се жена, изваяна от въглищен прах.

Приближих се на крачка. Беше изработена изключително добре и ми беше позната.

— Не знаех, че си скулптор… — започнах и изведнъж осъзнах нещо, от което замръзнах, а той се разсмя.

— Това е нашето изкуство — каза той. — Не земното.

Посегнах да погаля черната буза, но отпуснах ръка — отказах се.

— Ламия е, нали? — попитах аз. — Наистина е тя…

— Разбира се.

— Защо?

— Все трябваше да бъде някъде, нали?

— Боя се, че не разбирам.

Той пак се изкиска.

— Ти си мъртъв, Феникс, и причината е тя. Не съм си и помислял, че ще имам такъв късмет — да влезеш тук по този начин. Но сега, щом си дошъл, всичките ми проблеми свършиха. Ти ще почиваш през няколко коридора оттук в камера, изцяло лишена от енергия. Ще чакаш, докато повикам Верволф да дойде и да те убие. Знаеш, че беше влюбен в Ламия. Убеден е, че ти си избягал с нея. Какви приятели бяхте! Чаках го от дълго време да те пипне, но или той е тромав, или ти си късметлия. А може би и двете.

— Значи през цялото време е бил Верволф.

— Да.

— Защо? Защо искаш той да ме убие?

— Не би било добре да го направя аз. За събитието ще осигуря присъствието на някой от другите. За да запазя името си чисто. Всъщност лично ще унищожа Верволф веднага щом те довърши. Ще бъде чудесен последен щрих.

— Каквото и да съм ти направил, бих искал да го уредя.

Гном поклати глава.