Емил Коралов - Хората на бъдещето

Вестта, че небесният кораб е отлетял и че червенокосите хора са си го върнали, се разнесе навред бързо. Почнаха да го обстрелват, но напразно! Очакваха, че сега небесните жители ще си отмъстят, задето ги бяха излъгали и измамили…

И имаха право. Червенокосите бяха решили да си отмъстят. Известно време бащата на Ли се съветва с другарите си на кораба, после корабът се спусна към окопите на войските, които имаха лъвче на шапките си и които се биеха, за да освободят поробените си земи. Бащата на Ли накара Жег да се облече с хвъркатата си дреха, да се спусне при тях и да им съобщи, да тръгнат след небесния кораб, който ще разбие войските на грабителите, а хората с лъвчетата да се погрижат да си вземат обратно отнетите земи.

Жег се спусна като птица от кораба, разказа на първите срещнати офицери защо беше пратен, те го заведоха при главнокомандуващия си, а той след като го изслуша, му каза:

— Иди кажи на славния командир на небесния кораб, че ние му благодарим от все сърце и сме готови. Нека ни води!

И веднага войските с лъвчетата на шапките се вдигнаха в атака срещу неприятеля. А в това време бащата на Ли се спусна с цепелина си към поробителите и изпрати Жег да им съобщи, че ако не отстъпят доброволно, ще погуби цялата им армия.

Грабителите окончателно разбраха, че небесните жители отново разполагат с необикновената си сила и изплашени, бързо почнаха да отстъпват.

Така, без бой, без да се пролее капка кръв, грабителите капитулираха и истинските владетели на тия земи навлязоха в тях. За две денонощия войските с лъвчета на шапките възвърнаха земите си и започнаха да укрепяват здраво границите на своята родина, постигнала най-сетне лелеяното от десетилетия избавление. Небесните жители останаха с кораба си в въздуха, докато истинските владетели на земите се укрепиха добре. За всеки случай, за да не би враговете им да ги нападнат с по-големи сили, бащата на Ли им изпрати по Жег няколко особени бомби. Достатъчно беше, те да хвърлят една такава бомба върху войската на неприятеля и цялата неприятелска армия щеше да заспи.

Така червенокосите небесни жители отмъстиха на тия, които си служеха със зло и бяха заграбили земите на хората с лъвчета на калпаците си.

— А сега, да се готвим за път! — извика бащата на Ли.

— Време е вече да се махнем от земята? — каза той тъжно. — Ние идехме тук, за да завържем връзки, ако тук има живи същества и да заживеем братски и взаимно да си помагаме, но намерихме тук хора, които искат да държат другите в робство, служат си с измама, убиват и разрушават хубавата Европа. Ние взехме от земята късове от една руда, която много ни трябва и за това в замяна аз оставих на добрите земни жители с лъвчетата нашето изобретение за приспиване. Ние с него си служим срещу дивите зверове. Те нека го употребяват да защищават родината си. Сега да тръгваме. Ако някога и враговете на Европа поумнеят и станат истински хора, може би пак ще слезем на земята, ще се свържем с всички чрез радиовълни и тогава вече ще настъпят истински и щастливи години за всички. Но сега, сега имаме работа, затова да си вървим!

— Татко, рече Ли — но между жителите на земята има и такива добри и смели! — и тя погледна с хубавите си очи Жег.

Жег наведе глава.

— Да — отговори баща й, — за щастие между земните жители има и добри сърца, смели борци, които дават живота си за отечеството си и за това на най-добрия от тях аз ще оставя за спомен и една хвърката дреха, та с нея той да бъде по-силен от всичките други жители на земята.

И като каза това, бащата на Ли подари на Жег хвъркатата дреха, която досега той обличаше. С тая дреха той можеше да слиза не само до самото дъно на морето и да хвърка из облаците, но тя имаше и друга чудна сила. Нея не можеше да прониже нито куршум, нито граната, и който беше облечен с нея, оставаше непобедим, стига да е закрил лицето си с качулката й.

Жег със сълзи на очи поблагодари на бащата на Ли. Той знаеше, че с тая дреха сега може да стане един от най-щастливите хора на света, но очите му бяха пълни с тъга. Той не беше щастлив.

— Же, — заговори му Ли — защо не се радваш на тая дреха? Та с нея ти можеш да откриеш всички потънали кораби в океаните, да събереш златото им и да станеш най-богатия човек на вашата земя. Защо не се радваш на дрехата си, Же?

— Радвам се, — отговори Жег — но ми е мъчно за нещо друго.

— За какво, Же?

Жег не отговори. Той само погледна в прекрасните очи небесното момиче и Ли разбра защо той не беше щастлив. Той тъжеше, че тя щеше да напусне земята. Тя, която се беше появила като на сън, сега си отиваше и може би никога, никога вече нямаше да се върне.