Емил Коралов - Хората на бъдещето

И двете страни изпратиха пратеници. Като ги разпита посредством Жег, бащата на Ли, разбра, че тези от воюващите, които имаха на шапките си малки лъвчета, имаха на своя страна справедливостта, защото се биеха да освободят своите земи, които неприятелите им им бяха отнели в миналото.

Тогава бащата на Ли заповяда на грабителите да се оттеглят и да освободят чуждите земи.

Ядосани и озлобени грабителите нямаше какво да правят и пълководците им дадоха заповед на войските да се оттеглят. В същото време по целия свят радиоапаратите разнесоха вестта за мира и за онова необикновено събитие, което се е случило на фронта. Майки плачеха от радост, че децата им ще се върнат живи и здрави и всички благославяха небесните жители, които бяха дошли като пратеници от Бога да въдворят ред и мир на земята, която от толкова години все живееше сред вражди и несправедливости.

Преди да се качи на небесния кораб, който беше кацнал на бойното поле, бащата на Ли и другарите му тръгнаха с военачалниците на тия, на които помогнаха, за да отпразнуват в лагера им светлата безкръвна победа. Но те едно нещо не бяха предвидили. Щом небесните хора се отделиха от кораба си, грабителите струпаха войски около непобедимото небесно тяло, завладяха го и го обкръжиха с минни заграждения. А когато бащата на Ли и другарите му се върнаха от тържествата, всички те коварно бяха хванати в плен и затворени в една крепост недалече от самия фронт.

Всички небесни жители бяха пленени и затворени. Само Жег, който беше земен жител, остана неразличим и незабелязан от похитителите и можа да се прикрие между войниците. Жег разбра, че нищо хубаво не очаква неговите небесни приятели. Като се криеше по бойното поле, той намери един млад паднал войник, взе дрехите му и се облече в тях. Сега вече грабителите не можеха да познаят, че той не е от тяхната армия, и той можеше да се приближи до крепостта, дето бяха затворени приятелите му, без някой да го спре. А това беше сега едничкото му желание: да се се приближи до тях, да види още веднаж дивната Ли, и ако може с нещо да помогне на нея и на близките й.

Той дълго обикаля около крепостта, докато най-сетне можа да се качи по една стълба и да достигне до високата кула, където бяха затворени пленниците. Жег можа да ги види само през тясното прозорче, защото те бяха заключени вътре. И като ги погледна, сърцето на момчето се сви. Той видя Ли, прекрасната Ли, да стои права до прозорчето загледана към вече непостижимия за нея простор. Очите й, нейните сребристи лазурни очи, бяха пълни със сълзи. Небесното момиче плачеше. Сигурно разбираше, че никога вече нямаше да може да се върне на родната си планета, че никога вече нямаше да може да се изтръгне от ръцете на хората, които изпълваха земята с омразата си, които заграбваха чужди земи и които тъй малко зачитаха справедливостта и свободата, та десетки години бяха държали под робство земите на хората с лъвчетата.

До нея и край нея мрачно се разхождаха баща й и другарите му. Всички те не можеха да разберат, как се оставиха на тия зли хора да ги заловят.

Прозорецът беше затворен, вън дето Жег стоеше, беше тъмно и той дори със знак на главата си не можеше да им покаже, че има един човек, който мисли на тая земя за тях. Какво да направи, за да ги спаси? Той стоя дълго до прозореца, докато дойдоха войници да донесат храна на пленниците.

— Какво търсиш тук? — попитаха го те.

— Нищо — измърмори Жег и побърза да се измъкне по-далече от тях.

Когато обаче дойде втори път да се качи по стълбата, той видя, че не само пред вратата на пленниците пазят часовои, но сега и пред прозореца им.

Какво да стори? Изглежда вече всяка надежда да им помогне бе изгубена. Стоеше занемял, а зарееше ли поглед в тъмнината, пред него като че наяве заставаше едно момиче с очи, пълни със сълзи…

Нима той щеше да остави Ли?

Жег не беше още мъж, но той беше водил тежък, суров живот, беше се борил с бури в океана, по цели дни и нощи на лов из запенените вълни, и беше станал корав и смел. Една мисъл го обзе внезапно и той цял подскочи от вълнение. Спомни си за хвъркатата дреха, която Ли му даваше да облича и която остана в кораба; имаше в джеба й малко от онзи чуден прах, който приспиваше всички хора, щом се пръсне от него в лицата им. Да можеше да влезе в кораба, да си вземе тая дреха и да намери праха, тогава вече би знаел как да освободи небесните си приятели.

Жег бързо се запъти към лагера на грабителите, към полето, дето беше кацнал големият небесен кораб. Нощта беше светла, озарена с чудната ярка светлина на летателния апарат. Това никак не беше добре за Жег: при такава силна светлина как щеше да може той незабелязано да се примъкне към небесния кораб?