Емил Коралов: Хората на бъдещето

Но Жег не се отчая. Той тръгна смело към кораба, като че ли някой го беше изпратил там. Той видя около кораба много войници и офицери от армията на грабителите, които разглеждаха машината, влизаха и излизаха и шумно говореха. Всички бяха ядосани. Жег скоро разбра защо са разгневени. Те не знаеха как да боравят с апаратурата, не можеха да пуснат кораба в движение. А ако можеха да го подкарат, ясно беше, че веднага с него могат да разбият армията на неприятеля си. Трябваше ли да се откажат от тази придобивка и пак да започнат бойни схватки, да обстрелват с артилерия, да се впускат в атаки, да водят ожесточени сражения… Такова нещо на тях никак не им се искаше, защото познаваха добре самоотвержеността на малобройния си, но всеотдаен противник.

Жег беше облечен като техен войник и успя лесно да се доближи до кораба при другите войници и офицери, без никой да му обърне внимание.

Вътре в самия кораб по всички посоки влизаха и излизаха офицери и войници, разглеждаха го, изследваха машините му. Всички фронтоваци, които в мирно време бяха били техници, електроинженери и учени — химици и физици — се бяха струпали в кораба и около машините му. Те опипваха разните части, спореха, правеха опити да ги задействуват, но напразно. Апаратът не се поддаваше на управление по обичайния начин, по който се пускаха в движение самолетите и цепелините, познати на земните жители.

Жег незабелязано сновеше край тях и без някой да го забележи, влизаше от зала в зала. Така, покрай другите наблюдатели, стигна до оная стаичка, където се съхраняваха хвъркатите дрехи. Никой от грабителите още не си даваше сметка какво представляват тия дрехи и не знаеше за какво служат. Жег не можа да намери дрехата, която преди беше обличал, но взе един комплект от другите. Внимателно заопипва джебовете и откри, че във всички дрехи има от ония кутийки с упоителния прах. Развълнуван и изпълнен с надежди, той сви дрехата тъй, че да не се познае какво носи, и я взе със себе си. Дрехата бе от извънредно тънка материя, лека като перушинка и той можа да я свие на съвсем малко пакетче. Излезе от кораба без никой да го спре и като луд от радост затича по полето.

Жег успя да стигне на време до крепостта, дето бяха затворниците. Защото ако беше малко закъснял, щеше да ги изпусне — беше дадена заповед пленниците да бъдат преместени. Бяха дошли войници, бяха ги обградили и ги подкарваха вече към друга крепост. Ръцете им бяха вързани и затова те не можеха да използват хвъркатите си дрехи.

Без да се бави нито миг, Жег извика на часовоите:

— Стойте!

— Ти кой си? — кресна началникът на стражата и насочи оръжието си срещу него.

Но в следващия миг Жег пръсна в очите на войниците от приспивния прах и всички до един се отпуснаха на земята и се проснаха да спят, като че ли три нощи наред не бяха мигвали.

Тогава Жег бързо отвърза ръцете на небесните си приятели, сам облече хвъркатата си дреха и всички до един разпериха крила и хвръкнаха в простора.

— Жеее, Жеее — извика с нежния си пеещ глас Ли, трогната от онова, което Жег извърши. — Колко си ми добър, мили Жеее!

— Благодаря ти, Же! — извикаха му и бащата на Ли и другите небесни хора.

— Но бързайте! — извика Жег. — Трябва да превземем и спасим вашия цепелин, защото грабителите се опитват да го приведат в движение и с него да завладеят всички земи — да станат господари на целия свят. А те не са добри хора!

— О, на тях мъчно ще им се удаде да пуснат в движение нашия кораб — извика спокойно бащата на Ли. — Той се движи с такива електрически сили, каквито не са познати на вашите учени на земята. Но все пак да побързаме — може да повредят нещо…

Хвъркатата дружина скоро пристигна на полето дето се виждаше големия небесен кораб. Войниците от армията на грабителите още сновяха нагоре надолу, влизаха и излизаха от цепелина. Бащата на Ли разсипа над главите им от приспивния прах и те един след друг почнаха да се прозяват и с подкосени крака падаха на земята. Тия, които бяха вътре в кораба, бяха приспани по същия начин. След като приспаха всички, небесните жители извадиха вън от цепелина всички, които бяха се оказали вътре в него, затвориха непробиваемите врати — а те бяха направени от същото неразрушимо с нищо вещество — и корабът, като зашумя с глухо бръмчене, леко се издигна над полето. Светлината, която той излъчваше и която до сега спокойно озаряваше полята, се размърда, сенките на дърветата се раздвижиха като големи птици. От полето, дето бяха разположени войските на грабителите, се разнесоха викове на учудване и страх. Те знаеха, че корабът е пленен, а сега виждаха да се издига в небесата. Трудно им беше да повярват, че са го задвижили техните…