Фредерик Пол - Гейтуей I

Стояхме около половин час, а може би и повече, докато не забелязахме, че прожекциите започват да се повтарят. Тогава отлетяхме до изхода, свалихме и върнахме крилата, а после седнахме на едно широко място в тунела, извън музея, да изпушим по една цигара.

Минаха две жени, в които разпознах служителки на Корпорацията. Носеха крила навити на руло.

— Здравей, Клара — поздрави едната от тях. — Беше ли вътре?

Клара кимна.

— Хубаво е — допълни тя.

— Използвайте, докато може — каза другата. — От другата седмица ще се плаща по сто долара. Утре ще монтираме и озвучителна система с лекции. След това ще има официално откриване преди идването на следващата туристическа група.

— Струва си — отбеляза Клара, а после ме погледна.

Усетих се, че въпреки всичко пушех от нейните цигари. По пет долара пакета. Не можех да си позволя такова разхищение, но реших да купя с парите за дневни разходи поне един пакет и да се постарая тя да вземе от него толкова, колкото аз бях взел от нейните цигари.

— Искаш ли да се разходим още малко? — запита тя.

— Може би малко по-късно — отговорих й.

Чудех се колко ли мъже и жени бяха загинали, за да направят онези хубави снимки, които бяхме гледали. Отново ме бе налегнала мисълта, че рано или късно и аз или ще трябва да участвам в смъртоносната лотария на хичиянските кораби, или окончателно да се откажа. Чудех се дали ще имам някаква практическа полза от информацията, дадена ми от Мечников. Сега вече всички говореха за това. Корпорацията бе запланувала утре да направи съобщение по всички пиезофони. После се сетих и попитах:

— Не каза ли, че си се срещала с Мечников?

— Чудех се, кога ще ме попиташ за това — отговори тя. — Да. Обади ми се да ми каже, че ти е показал нещо ново по кодирането и светлините. Така че отидох при него и изслушах същата лекция. Какво ще кажеш за това?

Смачках угарката си.

— Мисля, че сега на Гейтуей ще се изпобият за добри маршрути.

— Дейн може би знае нещо? Той е работил в Корпорацията.

— Не се и съмнявам. — Протегнах се, облегнах се назад и се размислих. — Този Дейн не е много свестен човек, Клара. Може би наистина ще ни обади, ако има нещо добро. Но няма да е току-тъй. Сигурно ще иска нещо в замяна.

Клара се усмихна.

———————————————

Англиканска църква на Гейтуей Преподобен Тео Дурлей, Енорийски свещеник Неделни служби 10,30 Вечерни молитви по споразумение

Ерик Манийр, който от 1 декември престана да ни бъде църковен настоятел, остави една светла диря сред всички светии на Гейтуей. Ние сме му безкрайно задължени за неговата всеотдайност и голяма компетентност. Роден в Елстрий, Хартфордшиър преди 51 години, той получава степен бакалавър по право в Лондон и след това следва адвокатура. След завършването работи няколко години в заводите за природен газ в Пърт. Нашата мъка от това, че ни напуска е примесена с радост, че сега той е постигнал своето съкровено желание и ще се върне към любимия си Хартфордшиър, където той желае да посвети пенсионерските си години на граждански дела, трансцедентална медитация и изучаване на григорианско църковно пеене. Нов църковен настоятел ще бъде избран през първата неделя, през която ще имаме кворум от девет енориаши.

———————————————

— Вече поиска.

— Какво имаш предвид?

— От време на време ми се обажда. Иска среща.

— Мръсница. — Страхотно се ядосах. Не толкова на Клара, дори не и толкова на Дейн, а на парите. На факта, че ако искам да посетя овалната зала следващата седмица, трябва да дам половината от наличните си пари. На тъмния, призрачен образ, който ме очакваше някъде далече във времето и не чак толкова далече, когато отново трябваше да извърша онова, от което най-много се страхувах. — Не бих повярвал на този кучи син докато…

— Успокой се, Боб. Дейн не е чак толкова лош — утеши ме тя, а после запали цигара и остави пакета до мен, та да мога да си взема, ако поискам. — Сексуално може дори да е интересен. Този недодялан, груб, суров телец. Във всеки случай ти можеш да му предложиш същото като мен.

— Какви ги приказваш?

Тя ме погледна искрено изненадана.

— Мислех, че знаеш. Той действа и по двата начина.

— Никога с нищо не е давал да се разбере… — Изведнъж млъкнах и си спомних как искаше да застана близко до него, когато ми обясняваше и колко неудобно се чувствах от тази негова близост.

— Може би ти не си от този тип? — усмихна се тя. Усмивката й не беше никак дружелюбна.

Тъкмо тогава от музея излязоха двама души от екипажа на китайския стражеви кораб. Те любопитно ни погледнаха, а после от деликатност се обърнаха настрани.