Робърт Хайнлайн - Двойна звезда

Все още не загрявах. Според мен този Ккках беше един от най-гнусните образи от Le Grand Guignol 24 24 Le Grand Guignol (фр.) — Големият куклен театър. — Бел. прев. . Броудбент продължи:

— Работата е съвсем проста. Шефа вероятно е най-големият практик-изследовател на марсианските обичаи и психология. Той от години се подготвя за това. Щом в сряда в Лакус Соли 25 25 Lacus Soli (лат.) — Слънчевото езеро. — Бел. прев. настъпи пладне по местно време, ще започне церемонията по осиновяването. Ако Шефа е там и направи каквото се иска от него, всичко е тип-топ. Ако не е там — а няма абсолютно никакво значение защо го няма — името му е опозорено по цял Марс, във всяко гнездо от полюс до полюс, а най-големият междупланетен и междурасов политически удар, който някога е бил замислян, се издънва с все сила. Нещо по-лошо — това ще даде обратен резултат. Предполагам, че най-малкото, което ще се случи, е Марс да се оттегли дори от сегашната си съвсем халтава асоциация с Империята. Далеч по-вероятно е да последват репресалии и хората да бъдат избити — може би всички хора на Марс. Сетне екстремистите от Партията на човечността ще си разиграят коня и Марс ще бъде вкаран в Империята насила — само че едва след като всички марсианци бъдат мъртви. И всичко ще се задейства само защото Бонфорте не е успял да се появи на церемонията по осиновяването… Марсианците приемат тези неща много сериозно.

Дак напусна също тъй внезапно, както се бе появил, и Пинелъпи Расъл пак включи прожекционния апарат. С раздразнение се сетих, че бих могъл да го попитам какво пречи на нашите врагове просто да убият мен, щом единственото, което е необходимо, за да обърнат политическата каручка, е да попречат на Бонфорте (самолично или чрез своя дубльор) да присъства на някаква варварска марсианска церемония. Аз обаче бях забравил да попитам — може би подсъзнателно се боях да не получа отговор.

Скоро обаче отново заизучавах Бонфорте — наблюдавах движенията и жестовете му, напипвах израженията му, тихо налучквах тоновете на гласа му — докато се носех в усамотената топла унесеност на артистичното усилие. Вече бях „влязъл в неговата глава“.

Изскочих обаче оттам паникьосан, когато образите се смениха със сцена, представяща Бонфорте заобиколен от марсианци, които го докосваха със своите псевдокрайници. Бях се потопил така дълбоко във филма, че на практика ги усещах аз самият — и вонята беше непоносима. Изхърках, сякаш ме душеха, и заразмахвах сгърчени пръсти към изображението.

— Изключи го!

Ламите светнаха и картината изчезна. Госпожица Расъл ме гледаше.

— Какво ти става, за бога?

Опитвах се да си поема дъх и да престана да треперя.

— Госпожице Расъл… много съжалявам… само че, моля… не включвайте това отново. Не мога да понасям марсианци.

Тя ме изгледа като че ли не можеше да повярва на това, което вижда, но все пак някакси го презира.

— Аз им казах — разчленено и бавно произнесе тя, — че тоя смешен план няма да сработи.

— Много съжалявам. не мога да се удържа.

Вместо отговор тя тежко се измъкна от пресата за сайдер. При две же не вървеше така лесно, като Дак, но все пак се справи. Излезе, без да каже ни дума повече, и затвори вратата зад себе си.

Не се върна. Вместо нея на вратата се показа един мъж, който изглеждаше сякаш обитава гигантска проходилка.

— Здраво, младеж! — избоботи той. Беше около шестдесетака, доста пълен и приветлив; нямах нужда да видя дипломата му, за да разбера, че това е част от добрите му обноски към болните.

— Как сте, господине?

— Достатъчно добре. При по-малко ускорение съм по-добре — и той хвърли един поглед надолу към приспособлението, в което бе увързан. — Как ти се струва моя самоходен корсет? Може и да не е много елегантен, но снема част от напрежението от сърцето ми. Между другото, просто за да спазим процедурата: аз съм доктор Чапек, личният лекар на господин Бонфорте. Аз зная кой си ти. Какво е това, дето го чух за теб и марсианците?

Опитах се да му обясня ясно и без емоции.

Доктор Чапек кимна.

— Капитан Броудбент би трябвало да ми каже. Щях да изменя твоята индоктринационна програма. Капитанът по свой собствен начин е компетентен младеж, само че понякога мускулите му изпреварват главата… Той е толкова идеално нормален екстроверт, че направо ме плаши. Както и да е, нищо лошо не се е случило. Господин Смайд, искам твоето разрешение да те хипнотизирам. Имаш думата ми на лекар, че ще използвам хипнозата единствено, за да ти помогна по този въпрос и че по никакъв начин няма да бърничкам в твоята личностна цялост — докторът измъкна един старомоден джобен часовник от ония, които са като отличителен знак за професията му, и се зае да ми мери пулса.