Той се вгледа в лицето ми.
— Е?
Поклатих глава.
— Не те разбрах.
— Не си, но ще ме разбереш. Работата е доста сложна и включва и марсианския възглед върху нещата от живота. Приеми го като даденост; преди да сме стигнали, ще знаеш всичко по въпроса.
На мен все още продължаваше да не ми харесва. Досега Дак не ми бе казал нито една явна лъжа, за която да разбера, но както се убедих от горчивия си опит, той би могъл успешно да ме излъже, като не ми каже всичко, което му бе известно. Казах му:
— Виж какво, нямам никаква причина да ти вярвам или да вярвам на тази млада дама — надявам се, че ще ме извините, госпожице. Само че макар и въобще да не харесвам господин Бонфорте, той има репутацията, че е досадно и дори противно честен. Кога ще мога да говоря с него? Веднага щом кацнем на Марс?
Грозното приветливо лице на Дак внезапно помрачня от тъга.
— Опасявам се, че не. Пени не ти ли каза?
— Какво да ми каже?
— Синко, че нали за това ни трябва дубльор на Шефа. Те го отвлякоха.
* * *
Главата ме болеше — може би от двойната тежест, може би от прекалено многото шокове.
— Сега вече знаеш — продължи Дак. — Знаеш защо Джок Дюбоа не искаше да ти се доверя, преди да сме излетели. Това е най-голямата новина от първото кацане на Луната, а ние я пренебрегваме и ще си скъсаме задниците само и само никога да не се разбере. Надяваме се да те използваме, докато го намерим и върнем обратно. Всъщност ти вече си започнал своята имперсонализация. Този кораб не е „Бягай“; а „Том Пейн“ 21 21 Томас Пейн (1737 — 1809 г.) — американски патриот, автор на трудове по религия и управление на държавата, роден в Англия. — Бел. прев.
— частната яхта и пътуващата канцелария на Шефа. „Бягай“ е паркиран в орбита около Марс, а транспондерът 22 22 Устройство, монтирано в самолет или космически кораб, което приема радарен сигнал, идентифицира го и автоматично отговаря на предавателната станция. — Бел. прев.
му предава опознавателния сигнал на „Томи“ — нещо, което знаят само капитанът и офицерът по комуникациите — докато яхтата си запретна полите и хукна към Земята, за да вземе заместник за Шефа. Започваш ли да загряваш, синко?
Признавам, че не загрявах.
— Да, но… слушай, капитане, ако политическите врагове на господин Бонфорте са го отвлекли, защо го пазите в тайна? Бих очаквал да крещите колкото ви глас държи.
— На Земята така и щяхме да направим. В Нова Батавия и на Венера — също. Само че си имаме работа с Марс. Знаеш ли легендата за Кккахграл Млади?
— Ъ? Опасявам се, че не.
— Трябва да я проучиш; от нея ще разбереш какво движи един марсианец. Накратко казано, преди хиляди години това момче Ккках трябвало да се появи в даден момент на определено място, за да бъде удостоено с много висока чест — нещо като да го направят рицар. Макар и не по своя вина (от наша гледна точка) то не успяло да стигне навреме. Очевидно единственото, което можело да се направи, било да го убият — така е според марсианските стандарти. Ала поради младостта му и забележителните му заслуги някои от там присъстващите радикали започнали да спорят, че трябва да му се даде възможност да се върне и да започне отново. Кккахграл обаче не бил съгласен на такова нещо. Той настоял на правото си сам да бъде обвинител в случая, спечелил делото и бил екзекутиран. Което го прави самото въплъщение, светеца-покровител на онова, което на Марс се смята за уместно…
— Но това е лудост!
— Нима? Ние не сме марсианци. Те са много стара раса и са си разработили такава система от морални задължения и норми, която да обхваща всяка възможна ситуация — те са възможно най-големите формалисти. В сравнение с тях древните японци с техните giri и gimi 23 23 Гири (яп.) — едно от основните понятия в моралната система на японците. Най-лесно е да се проумее, като се разглежда в двойка с он. Он е дълг, който не може да бъде изплатен — към родители, по-възрастни братя и сестри, стари приятели и висшестоящи; гири е задължение, което обстоятелствата ти налагат, дълг, който може да бъде изплатен. Гиму (в оригинала е допусната грешка) е в известен смисъл дълг към самия себе си, задължение, което е част от нещо друго, например добре да си вършиш работата. — Бел. прев.
са направо анархисти. Марсианците нямат „правилно“ и „неправилно“. Вместо това имат „уместно“ и „неуместно“ — повдигнати на квадрат, на куб и натоварени със сос от же-та. Но това, което има отношение към проблема, е, че тъкмо се канеха да приемат Шефа в гнездото на самия Кккахграл Млади. Сега загря ли?
Читать дальше