Фредерик Пол - Гейтуей II

— Което ще рече, че е най-добре да се срещна със сенатора. — Освободих се от Мортън и повиках Хариет за да я попитам за моята среща.

— Мога да ти дам програмата-секретарка на сенатора — каза тя, като се усмихна и изчезна, за да се появи една твърде непълна анимация на красиво черно младо момиче. Симулацията беше много лоша и съвсем не приличаше на програмите, които ми пише Еси. Но Праглър беше само обикновен сенатор на Съединените Щати.

— Добър ден — поздрави ме тя. — Сенаторът ме помоли да ви съобщя, че тази вечер ще бъде по работа на Комитета в Рио де Жанейро, но ще бъде щастлив да ви види утре сутринта, когато ви е удобно. Да речем в десет часа.

— По-добре в девет — предложих аз с облекчение. Бях малко раздразнен от непредвидената пречка веднага да се срещнем. Но сега разбрах, че той има сериозни основания за това: тенджери с храна и скъпи напитки.

— Хариет? — Когато тя отново се появи, попитах: — Как е мисис Бродхед?

— Без промяна, Робин — усмихна се тя. — Сега е будна и на разположение, ако искаш да говориш с нея.

— Можеш да се обзаложиш, сладко малко електронно дрънкало, че искам — отговорих аз. Тя кимна и се оттегли. Хариет е наистина добра програма; не винаги разбира думите, но може да вземе правилно решение от тона на гласа ми. Така че когато Еси се яви, казах: — С.Я.Лавровна, както виждам, свършила си добра работа.

— Разбира се, скъпи Робин — съгласи се тя важно. Беше станала и бавно пристъпваше. — Също и нашите лекари; сам ще се убедиш.

Като чух това, веднага забелязах. Нямаше ги животоподдържащите маркучи! От лявата си страна имаше гипс, но не беше свързана към никакви системи!

— Мили Боже, жена, какво е станало?

— Може би оздравявам — отвърна тя спокойно. — Макар че е само пробно. Докторите току-що ме откачиха от системите и ще остана така шест часа. След това отново ще ме прегледат. — Изглеждаш адски добре. — За известно време си разменихме новини; тя ми разказа за лекарите, аз за Бразилия, като в същото време внимателно я разглеждах на пиезовизионния екран. Тя продължаваше да стои права и да се протяга, доволна от усещането да бъде свободна, докато това започна да ме тревожи. — Сигурна ли си, че е разрешено да правиш това?

— Казаха ми засега да не мисля за водни ски или танци. Но може би не всичко приятно е забранено.

— Ти, похотлива лейди, нима това, което виждам в очите ти е желание? Достатъчно добре ли се чувстваш за такива работи?

— Доста добре, да. Е, не чак толкоз — уточни тя. — Може би така, както се чувствам обикновено, след като сме прекарали нощта в пиене. Малко крехка. Но мисля, че няма да бъда повредена от един нежен любовник.

— Ще се върна утре сутринта.

— Няма да се върнеш утре сутринта — отсече тя. — Ще се върнеш, когато свършиш всичките си работи в Бразилия и нито минутка по-рано; иначе няма да намериш партньор, готов да отговори на интимните ти намерения.

Казах й довиждане, изпълнен с нежно очакване.

Трябваха ми двадесет и осем минути, докато се свържа с лекарката, за да проверя казаното от Еси.

Консултацията с нея продължи съвсем малко, защото когато й се обадих, тя тъкмо се връщаше в „Каламбия Медикъл“.

— Съжалявам, че трябва да бъда толкова кратка, мистър Бродхед — извини се тя, докато събличаше сивия си костюм от туид. — След десет минути трябва да покажа на студентите как се зашива нервна тъкан.

— Обикновено ме наричаш Робин, доктор Лийдерман — казах аз набързо успокоен.

— Да, вярно е… Робин. Не се безпокой. Нямам лоши новини. — Докато говореше, тя продължи да се съблича докато остана само по сутиен, преди да си сложи огърлица от морска костенурка и хирургическа престилка. Уилма Лийдерман е хубава жена, макар и на възраст, но аз не бях там, за да отправям похотливи погледи към нейните прелести.

— Но нямаш и хубави новини, нали?

— Засега не. Ти си приказвал с Еси, така че знаеш, сега проверяваме как ще се чувства без системи. Трябва да разберем доколко организмът й е в състояние сам да да се справя. Затова ще са ни нужни двайсет и четири часа. Най-малко. Надявам се да са ни нужни.

— Еси каза шест.

— Шест часа за получаване на данни, двайсет и четири часа за пълна обработка. Освен ако данните не са лоши и не трябва веднага да бъде върната на системи. — Говореше през рамо, докато старателно се миеше в малкия умивалник. С разперени ръце, от които се стичаше вода, тя се приближи към комуникационния апарат. — Не искам да се тревожиш. Робин — продължи тя. — Всичко това са рутинни операции. Направени са й сто трансплантации и ние сме длъжни да проверим дали организмът й ще ги приеме. Нямаше да позволя да й свалят системите, ако не смятах, че шансовете са поне приемливи, Робин.