Фредерик Пол - Гейтуей II

— Видях нещо такова по пиезовизията, да, мистър Бродхед. Доста вълнуващо е.

— Повече от вълнуващо, Бавър. То може да промени целия свят… както и да ни направи страхотно богати. — Той кимна с глава, а устата му беше пълна със салата. Продължи да си тъпче устата; не постъпвах добре, като се опитвах да го отклоня от храненето. — Добре — казах аз, — защо не се споразумеем като добри бизнесмени? Искам да оттеглиш това съдебно разпореждане.

Той дъвчеше и гълташе. С пълна вилица до устата, Бавър отговори:

— Зная, че искаш, мистър Бродхед. — И отново натъпка устата си.

Поех бавно една дълга глътка вино и газирана вода и продължих, като контролирах напълно гласа и държането си:

— Мистър Бавър, мисля, че не разбираш какви са проблемите. Нямам намерение да те лишавам от твоето. Просто смятам, че не са ти известни всички факти. Ако не оттеглиш това разпореждане и двамата ще загубим. — Внимателно му изложих целия случай, така както Мортън ми го бе разяснил: намесата на „Гейтуей Корп.“: една необикновена територия; проблемът за изпълнение на съдебни разпореждания, когато разпорежданията, които човек дава, достигат до онези, за които се отнасят, месец и половина след като те са заминали или са направили онова, което са намислили; възможността за постигане на споразумение. — Онова, което искам да кажа — продължих аз, — е, че това наистина е нещо голямо. Достатъчно голямо, за да има и за двама ни. Те ще ни изиграят, Бавър. Ще го експроприират.

Той не престана да дъвче, само слушаше и когато не остана нищо повече за ядене, пийна от чашката си глътка вино и каза:

— Всъщност няма какво да обсъждаме, мистър Бродхед.

— Разбира се, че има.

— Не, ако и двамата не сме на едно мнение — отговори той, — а аз не съм. В някои от нещата, които каза, малко грешиш. Вече няма съдебно разпореждане. Сега има съдебно решение.

— Което мога да поискам бързо да се преразгледа.

— Да, може би ще можеш, но няма да е бързо. Законът изисква своите процедури, което ще отнеме време. Не желая да правя какъвто и да било пазарлък. Триш е платила за всичко онова, което може да се получи. Тъй като тя не е тук, за да защити своите права, предполагам, че аз мога да сторя това.

— Това ще струва твърде много и на двама ни.

— Може би. Моят адвокат е на същото мнение. Той ме посъветва да не се срещам с теб.

— Тогава защо дойде?

Той погледна към останките от обяда си, а после към фонтана в двора. Трима завърнали се от Гейтуей изследователи седяха на края на блестящия басейн заедно с една леко пийнала стюардеса от „Вариг“ 23 23 Бразилски авиолинии (Бел.прев.) , пееха и хвърляха трохи от кроасани на златните рибки. Бяха имали голям успех.

— Това е за мен едно разнообразие, мистър Бродхед — отговори той.

От прозореца на апартамента си, разположен високо в новата кула на „Палас“, можех да видя трънения венец на катедралата, блестящ на слънцето. Това беше по-добра гледка от моята правна програма на монитора, която ми създаваше неприятности.

— Може би си предубеден към цялото дело, Робин. Не зная дали разбираш колко дебела става работата.

— Точно това казах на Бавър.

— Не, не това. Робин. Не само „Робин Бродхед, Инк.“, не и само „Гейтуей Корпорейшън“. В това дело е замесено Правителството. Също и сенатори от Гейтуей Конвеншън. Въпросът може да се отнесе дори до Обединените Нации.

— О, хайде, Мортън! Наистина ли може да стигне дотам?

— Разбира се, че може, Робин. Необикновена територия. Твоят приятел, Бавър, също не помага нещата да се уредят. Той е отправил молба към един консерватор да отнеме личните ти и корпоративни акции в тази област с цел по-правилното ръководене на експлоатацията.

Кучият му син. Докато ядяхме храната, която аз бях платил, той сигурно е знаел какво се случва.

— Какво означава тук думата „правилно“? Какво неправилно съм направил?

— Ето ти един кратък списък, Робин. — Той разпери пръсти. — Първо, ти превиши правомощията си, като даде на групата Хертер-Хол по-голяма свобода за действие, отколкото беше замислено, което, второ, доведе до тяхната експедиция до хичиянския рай с всички произтичащи от това последици и по такъв начин, трето, създаде предпоставка за сериозна национална заплаха. Разбираш ли какво означава това? Сериозна заплаха за човечеството.

— Това са глупости, Мортън.

— Това е написано в неговата молба — той кимна с глава, — и, да, може би ще успеем да убедим някого, че са глупости. Рано или късно. Но сега зависи единствено от „Гейтуей Корп.“ дали ще действа или не.