Фредерик Пол - Гейтуей II

Когато научавахме какъв е техният смисъл, събитията вече бяха остарели с двайсет и пет дена. Колко досадно! Желаех много неща от Завода за храна, но най-много от всичко желаех да имам радиото, работещо със свръхсветлинна скорост. Учудващо беше, че е възможно такова нещо! Когато казах на Алберт, че е спипан натясно, той се усмихна с милата си, скромна усмивка, почеса се с лулата зад ухото и каза:

— Разбира се, Робин, ако имаш предвид изненадата, която чувства човек, когато се окаже, че едно невероятно предположение е факт. Това винаги е било само предположение. Спомни си, че хичиянските кораби можеха да се насочват безпогрешно по подвижни обекти. Това предполага възможност за комуникация с почти мигновена скорост на астрономически разстояния… Следователно има радио, работещо със свръхсветлинна скорост.

— Тогава защо нищо не си ми казал за него? — попитах аз.

Той почеса с обутия си в гуменка крак глезена на другия.

— Това беше само възможност, Робин, с оценена вероятност не повече от нула нула пет. Условие достатъчно, но не и необходимо. Досега просто нямахме достатъчно доказателства.

Можех да бъбря с Алберт по целия път до Бразилия. Но това беше пътуване със самолет на транспортната фирма — самолетите на нашата компанията не са достатъчно бързи за такъв вид пътуване — а аз обичах да мога да гледам Алберт, когато разговарям с него. Ето защо използувах времето, докато пътувах, за да разговарям само с Мортън. И, разбира се, с Хариет, която имаше нареждане да ми се обажда на всеки час, освен когато спях, и да ми дава сведение за състоянието на Еси.

Макар и със свръхзвукова скорост, разстоянието от десет хиляди километра изискваше време, през което можех да свърша много работа. Мортън искаше да му отделям от това време колкото се може повече — главно за да ме накара да се откажа от срещата с Бавър.

— Трябва да се отнесеш съвсем сериозно. Робин — шепнеше той през слушалката в ухото ми. — Бавър се представя от Анжелос, Кариентър и Гатмън, а те са хора с голяма власт и с наистина добри юридически програми.

— По-добра от твоята?

Колебание.

— Е… надявам се, не, Робин.

— Кажи ми нещо, Мортън. Ако Бавър няма достатъчно основание за това дело, защо с него се занимават такива влиятелни хора?

Макар че не можех да го видя, знаех, че Мортън ще приеме отбранителния си вид, отчасти извинителен, отчасти обвиняващ, сякаш искащ да каже: „Вие пък, лаици, какво разбирате от това?“

— Позициите му не са толкова слаби, Робин. И досега делото не е в наша полза. То става по-голямо, отколкото очаквахме в началото. Предполагам, че са смятали с техните връзки да закърпят слабите си места… Мисля, че очакват адски голям хонорар. За нас е по-добре да закърпим някои от нашите слаби места, отколкото да търсим такива в Бавър, Робин. Твоят приятел, сенаторът Праглър, този месец е председател на надзорния съвет. Иди най-напред при него.

— Ще го посетя, но не най-напред — отговорих аз и го изключих, тъй като вече кръжахме за приземяване. Виждах голямата кула на управлението на Гейтуей да засенчва глупавата плоска чиния на Камарата на представителите, а по-нататък, в езерото, ясното отражение на ламаринените покриви на Фрий Таун. Времето ми беше много ограничено. Срещата с вдовеца на Триш Бавър (или съпруг, зависи от гледната точка) беше след по-малко от час, а аз не исках да го карам да ме чака.

Не се наложи. Вече седях на масата във вътрешния двор на хотел „Бразилия Палас“, когато той пристигна. Слаб. Висок. Оплешивяващ. Седна нервно, сякаш страшно много бързаше или имаше належаща нужда да отиде някъде. Но когато му поръчах обяд, цели десет минути разглежда листа и поръча всичко, което беше посочено в него. Салата от прясна сърцевина от палма, малки сладководни скариди от езерото, всичко чак до чудесния ананасов сок с газирана вода от Рио.

— Това е любимият ми хотел — информирах го аз с добронамереността на домакин, докато той обелваше сърцевината на палмата. — Стар. Но добър. Предполагам, че го познавате.

— От осем години живея в Рио, мистър Бродхед.

— О, разбирам. — Не съм знаел къде живее кучият му син; за мен той беше просто едно име, една неприятност. Толкова за туристическите забележителности. Започнах с общите интереси.

— Получих светкавични сведения от Завода за храна докато пътувах за насам. Групата Хертер-Хол постига успехи; намерили са някои чудесни неща. Знаеш ли, че сме идентифицирали четирима от Мъртвите като действителни изследователи от Гейтуей?