Фредерик Пол - Гейтуей II

— …Извинявайте, ако не съм се държал прилично — каза момчето. Последва пауза. После се чу старият Петер Хартър:

— За Бога, това няма никакво значение. Има ли други хора на централната станция?

Момчето стисна устни.

— Зависи — отбеляза философски то, — как ще дефинираме понятието „хора“. В смисъл на живи себеподобни същества, няма. Най-близки до тях са Мъртвите.

Един женски глас… Дорема Хертер-Хол, попита:

— Гладен ли си? Имаш ли нужда от нещо?

— Не. Защо трябва да съм гладен?

— Хариет? Какво има предвид Уон, като говори за неприлично държане? — попитах аз.

Хариет се поколеба малко, после каза:

— Той, хм, той мастурбирал пред Джанин Хертер.

Не можах да се въздържа и избухнах в смях.

— Еси — казах на жена си, — мисля че си я направила да прилича прекалено много на дама. — Но не на това се смеех. Беше просто нелепо. Бях си представял… всичко друго. Всичко друго, но не и това. Бях си представял, че е хичиянец, космически пират, марсианец… Бог знае какъв, но не и похотлив тийнеджър.

Почувствах дращене на стоманени нокти по гърба си и нещо скочи на рамото ми.

— Долу, Скуити! — изръмжах аз.

Еси каза:

— Остави го да си поиграе. Ще се махне.

— Не е много деликатен в навиците си — отвърнах аз недоволно. — Не можем ли да се отървем от него?

— Хайде, хайде, гълъбче — отвърна тя успокоително, потупвайки ме по главата, докато ставаше. — Искаш пълно здравно обслужване, нали? Скуити върви с него. — Еси ме целуна и излезе от стаята, като ме остави да размишлявам върху нещо, което за моя най-голяма изненада предизвикваше в мен най-различни малки, но неприятни емоции. Да видим хичиянец! Е, не бяхме видели… но какво щеше да бъде, ако бяхме видели?

Когато първите изследователи от Венера открили следите, оставени от хичиянците — празните тунели, облицовани с метал, излъчващ синя светлина, пещерите с вретеновидна форма — те били шокирани. Няколко артефакта и последвал друг шок — какво представляват те? Най-напред метални свитъци, които някой нарекъл „молитвени ветрила“ (но молят ли се хичиянците, и на кого?). После намерили светещите малки мъниста, които нарекли „огнени перли“, но те не бяха перли и не бяха горещи. После някой открил астероида Гейтуей и това причинило най-големия шок, защото на него имало неколкостотин работещи хичиянски космически кораба. Само че не могат да се управляват. Можеш да се качиш, да го стартираш, но нищо повече… и когато корабът стигне до целта, отново шок, шок, шок, шок.

Знаех това от опит. Бях шокиран при всяка една от трите си глупави мисии… Не. Две глупави мисии. А после една страхотно неглупава. Тя ме направи богат и ме лиши от човека, когото обичах, а какво глупаво има във всичко това?

И оттогава хичиянците, умрели преди половин милион години, не оставили нито една страничка за онова, което са замисляли, бяха проникнали във всяка една част на нашия свят. Всичко това поставяше много въпроси без почти никакви отговори. Ние дори не знаем как са се наричали… сигурно не „хичиянци“, защото това име им беше дадено от изследователите. Нямаме нито най-малка представа как са наричали себе си тези богоподобни същества. Но ние не знаем и Бог как нарича Себе си. Йехова, Юпитер, Беял, Аллах… всички тези имена са дадени от хората. Кой бн могъл да каже как се обръщат към Него другарите му?

Опитвах се да си представя какво бих почувствал, ако непознатият в Завода за храна наистина е хичиянец, когато чух водата от казанчето да шуми. Еси излезе и към тоалетната чиния се спусна Скуити. Пълното здравно обслужване е свързано с някои унижения и едно от тях е подвижният биоанализатор.

— Губиш ми програмно време! — скара се Еси и видях в бокса Хариет, чакаща търпеливо команда да продължи с друга информация, която трябваше да ми представи. Целият доклад от Завода за храна беше записан на лента и запазен, така че Еси отиде в нейния офис, за да се заеме с други приоритетни задачи. Казах на Хариет да свърши със секретарските си задължения, а след това да се заеме с готвенето на обяда.

— За утре имаш насрочен час да дадеш показания през сенатора Уейс и Комитета по средствата, мистър Бродхед.

— Зная. Ще отида.

— В края на седмицата трябва да отидеш на медицински преглед. Да потвърдя ли часа?

Това е една от тегобите на пълното здравно обслужване, а освен това и Еси настоява… тя е двайсет години по-млада от мен и често ми напомня за това.

— Добре, продължавай.

— Срещу теб е завел дело някой си Хансън Бавър и Мортън желае да поговорите по този въпрос. Пристигна твоят консолидиран отчет за тримесечието… ще го намериш в кантонерката на бюрото си. Липсват само данни за холдингите от мините за храна, които няма да бъдат готови по-рано от утре сутринта. Има и много други по-маловажни съобщения… Повечето от тях вече съм подредила… да ги прегледаш, когато ти е удобно.