Фредерик Пол - Гейтуей II

— Ти пропусна сто трийсет и седем — отбеляза момчето.

Мъртвият човек се изкиска.

— Браво, Уон! Исках да проверя дали слушаш внимателно. Сто трийсет и седем, разбира се, е константата на Едингтън за фината структура, която се появява многократно в ядрената физика. Но тя е нещо повече от това. Да приемем, че вземем реципрочната й стойност, т.е. единица върху сто трийсет и седем и я изразим като десетична дроб. Получените първи три цифри след десетичната точка са нула нула седем, което представлява номера на Джеймс Бонд като агент. За теб това е предопределеност на Вселената. Първите осем цифри представляват палиндрома 7 7 Дума, фраза или стих, която се чете еднакво от ляво на дясно и от дясно на ляво. (Бел.прев.) на Кларк, точка нула седем две девет девет две седем нула. Това пък отразява неговата симетрия. Така че в последна сметка константата на фината структура представлява смърт и симетрия! Или — Тайни Джим се замисли, — може би трябва да кажа, че това е неговата противоположност. То подсказва, че самата Вселена е негова противоположност? Сърдечен и непостоянен? Помогни ми, Уон. Не съм сигурен как да изтълкувам този символ.

— О, спри, спри — извика гневно Уон. — Млъквай и изчезвай. — Чувстваше се раздразнен и разтреперан, чувстваше се по-зле от когато и да било, дори и когато се наложи Мъртвите да му сложат морфин. — Щеше да продължи все в този дух — извини се той на останалите. — Затова и обикновено не говоря с него оттук.

— Изглежда не се чувства добре — обърна се Ларви към мъжа си, а после към Уон. — Добре ли се чувстваш? — Той поклати глава, защото не знаеше как да отговори.

Пол каза:

— Трябва да си починеш. Но… какво искаше да кажеш с това „оттук“. Къде е, хм, Тайни Джим?

— О, той е на централната станция — отговори Уон тихо.

— Искаш да кажеш… — Пол с мъка преглътна. — Но ти каза, че се намира на четирийсет и пет дена път с кораб. Това трябва да е много далеч.

Старият човек, Пейтър, изкрещя:

— Радио? Ти говориш с него по радиото? Радиовръзка със свръхсветлинна скорост?

Уон вдигна рамене. Пол беше прав; нуждаеше се от почивка, а тук беше кушетката, която винаги е представлявала най-доброто място, за да се почувства добре и отпочинал.

— Кажи ми, момче! — извика старият човек. — Ако вие имате радио, което работи със свръхсветлинна скорост… Премията…

— Много съм уморен — промълви с дрезгав глас Уон. — Трябва да спя. — Той почувства, че пада. Уон се изплъзна от протегнатите им ръце, хвърли се между тях, просна на кушетката и потъна в успокояващата тъмнина.

Двамата с Еси карахме водни ски на Тапанско море, когато радиото на врата ми забръмча, за да ми съобщи, че в Завода за храна се е появил някакъв непознат. Заповядах лодката веднага да обърне и да ни върне на морския бряг в огромното имение, собственост на Робин Бродхед Инк., преди да съобщя на Еси каква е причината.

— Някакво момче, Робин? — изкрещя тя, за да надвие шума на водородния двигател и вятъра. — От къде, но дяволите, е дошло това момче?

— Точно това трябва да разберем — изкрещях в отговор аз. Лодката уверено ни докара до плитчините, почака да слезем и да изтичаме нагоре но тревата. Когато установи, че сме си отишли, тя запърпори покрай бреговата линия, за да се прибере.

Както си бяхме мокри, изтичахме направо в кабинета. На холобокса се виждаше едно мършаво, изпосталяло момче, облечено в нещо като фустанела и мръсна туника над нея. Изглежда не създаваше никаква заплаха, но адски вярно е, че нямаше право да бъде там.

— Глас — подадох команда аз и мърдащите устни започнаха да говорят… странен, писклив, пронизителен, но достатъчно добър английски, който може да се разбира: „…от централната станция, да. Тя се намира на около седем седем дни… искам да кажа седмици. Често идвам тук“.

„Как, за Бога?“ — Не можех да видя този, който говореше, но беше мъж и говореше без акцент: Пол Хол.

„С кораб, разбира се. Вие нямате ли кораб? Мъртвите говорят само за пътуване с кораби: аз не зная друг начин.“

— Невероятно — възкликна Еси над рамото ми. Тя се отдалечи, без да снема очи от холобокса, после се върна с една хавлиена роба и ме наметна. — Какво смяташ, че представлява „централната станция“?

— Господи, как бих искал да зная. Хариет?

Гласовете от холобокса ставаха все по-слаби. Чу се гласът на моята секретарка:

— Да, мистър Бродхед.

— Кога е пристигнал там?

— Преди около седемнайсет точка четири минути, мистър Бродхед. Плюс времето за изминаване на разстоянието от Завода за храна до тук, разбира се. Открила го Джанин Хертер. Изглежда не е имала камера със себе си, така че получихме само глас, докато не пристигна още един член на групата. — Щом тя престана да говори, отново се чу гласът от холобокса. Хариет е много добра програма, една от най-добрите програми на Еси.