Уолтър Милър - Кантата за Лейбовиц

— Добър вечер, отец Зерчи — проговори старицата. — Най-приятна вечер на вас… и на вас също, братко.

— Здравейте, мисис Грейлис.

Кучето заръмжа, настръхна и се спусна към крака на абата. Мисис Грейлис перна кучето с кошничката си. Кучето захапа кошничката и се завъртя около стопанката си. Мисис Грейлис блъсна кучето с кошничката и с няколко плесници го накара да отстъпи и с ръмжене да седне в прохода между вратите.

— Присцила има такова прекрасно настроение — вежливо отбеляза Зерчи. — Кученца ли ще си има?

— Да ми бъдат простени греховете, ваше преподобие, — каза мисис Грейлис — не майчините чувства я правят такава, а дяволът я мъчи! За това е виновен мъжът ми: той омагьоса бедното кученце, омагьоса я просто от любов към магьосничеството и сега тя се страхува от всичко. Моля ви, ваше преподобие, да й простите лудориите.

— Всичко е наред. Добре, лека нощ, мисис Грейлис.

Но не беше толкова лесно да избягат. Старицата хвана абата за ръкава и се усмихна с неотразимата си беззъба усмивка.

— Минутка, отче, само минутка, ако обичате.

— Разбира се! Ще се радвам…

Джошуа се усмихна иронично на абата и тръгна да се договаря с кучето за правото да минат през прохода. Присцила го гледаше с явно презрение.

— Сега, отче мой, сега — говореше мисис Грейсли в това време. — Вземете нещо за вашата чашка. Сега… — Докато Зерчи протестираше, тя тракаше с монетите. — Не, обезателно ги вземете — настояваше тя. — О, аз знам, че винаги разговаряте с мен с раздразнение! Но аз не съм толкова бедна, колкото си мислите. И това, което вършите, е добро. Ако вие не вземете парите, ще останат на този лош човек, мъжа ми, и с тях той ще върши дяволското си дело. Тук продадох добре доматите си, получих добра цена; купих си храна за цяла седмица и дори играчка за Рейчъл. Искам да ги вземете.

— Това е много хубаво…

— Гъррр! — дочу се властно ръмжене откъм вратите, последвано от лай и джафкане. После Присцила заскимтя, капитулирайки.

Джошуа се върна, като държеше ръцете си пъхнати в ръкавите.

— Ранен ли сте?

— Какво направихте с нея?

— Присцила вярва в привидения. Затова скимтеше. Сега вече можем да минем през вратите.

Кучето изчезна, но мисис Грейлис отново се вкопчи в ръкава на абата.

— Само още минутка, свети отче. Толкова исках да ви видя заради малката Рейчъл. Трябва да помислим за кръщаването й и аз бих искала да ви помоля… бихте ли ми оказали честта…

— Мисис Грейлис — меко я прекъсна абатът — обърнете се към вашия енорийски свещеник. Той трябва да изпълнява такива обреди. Поговорете с отец Село от църквата Свети Михаил. В нашия храм няма даже купел. И е забранено да бъде посещаван от жени, освен може би на балкона.

— В капелата на сестрите има купел и жените могат…

— Това е работа на отец Село, а не моя. Само в краен случай аз…

— Аз вече бях при отец Село. Отнесох му Рейчъл в църквата, но този глупав човек не искаше дори да я докосне.

— Отказа да кръсти Рейчъл?

— Да, отказа, този глупав човек.

— Този, с когото сте разговаряли е свещеник, а не глупав човек и аз добре го познавам. Сигурно има сериозно основание да откаже. Ако не сте съгласна с неговите доводи, поговорете с някой друг… С пасторът на светата църква Мейзи, например.

— Ох, аз и там ходих…

И тя подробно им разказа за своите грижи заради кръщаването на Рейчъл. Отначало монасите я слушаха търпеливо, но после брат Джошуа видя нещо и сграбчи ръката на монаха, като постепенно забиваше в нея ноктите си, докато абатът не се намръщи от болка и не освободи ръката си.

— Какво ви става? — пошепна той, но после видя лицето на монаха. Очите му бяха впити неподвижно в лицето на старицата, сякаш беше ламя. Зерчи проследи погледа му, но не откри нищо особено. Допълнителната глава беше полуприкрита с нещо като наметало и брат Джошуа, несъмнено, многократно я беше виждал.

— Много съжалявам, мисис Грейлис — прекъсна я Зерчи, щом спря да си поеме въздух — но аз трябва да вървя. И ето какво: ще повикам отец Село заради вас, но това е всичко, което мога да направя. Струва ми се, той ще се съгласи да се срещне с вас още един път.

— Сърдечно ви благодаря и простете греховете ми.

— Лека нощ, мисис Грейлис.

Те влязоха през вратите и се отправиха към трапезната. Джошуа няколко пъти се удари с длан по челото, сякаш се опитваше да намести по този начин мозъка си.

— Защо я гледахте така? — попита абатът. — Считам, че беше неприлично.

— Не забелязахте ли?