Уолтър Милър - Кантата за Лейбовиц

Първо, през следващите три дни преди утринната църковна служба ще отслужваме малка служба на Богородица, с молитви да се застъпи за света.

Второ, общите инструкции по гражданска отбрана и случаите на нападение от космоса или при опасност от ракетна атака са на таблото до входа и всеки може да се запознае с тях. Ако вече сте ги чели, прочетете ги отново.

Трето, в случай че бъде обявена опасност от нападение, долупосочените братя да се явят във вътрешния двор на абатството за специални инструкции. Ако не последва съобщение за опасност от нападение, същите братя да се явят там, въпреки това, направо след утринната църковна служба и възнасянето на възхвала. Техните имена са: братята Джошуа, Кристофър, Августин, Самюел, Джеймс…

В напрегнато мълчание монасите слушаха, но не показваха чувствата си. Общо бяха произнесени двадесет и седем имена, но сред тях нямаше нито един послушник. Някои от тях бяха на знаменити учени, но се срещаха сред тях и имена на чистач и готвач. На пръв поглед изглеждаше, че имената случайно се вадят от картотека. Когато отец Ласки приключи с четенето на списъка, някои от братята започнаха да се поглеждат един друг.

— И тази същата група трябва да се яви в клиниката за пълно медицинско изследване утре, след утринната служба — завърши приорът. Той въпросително погледна Зерчи. — Домине?…

— Да, още нещо — каза абатът, като приближи аналоя. — Братя, не трябва да смятате, че нещата отиват към война. Хайде да си спомним, че Луцифер бе с нас този път почти две столетия. И за това време падна два пъти и то в размери по-малки от един мегатон. Всички знаем, какво можеше да се случи, ако това беше война. Генетичният оток е непрекъснато с нас от този миг, когато Човекът се опита да се самоунищожи. Тогава, във времената на светия Лейбовиц, те може и да не са знаели за последствията. Или са го знаели, но не са могли да повярват напълно, докато не са го изпитали… като дете, което знае какво може да направи зареденият пистолет, но никога преди това не е дръпвало спусъка. Те още не са били видели милионите трупове. Не са видели мъртвородените, чудовищата, изгубили човешки облик, тълпите от ослепели. Те не са видели безумието, убийствата и унищожението без каквато и да е причина. Тогава са направили това и са видели последствията.

Сега… сега князете, президентите, президиумите знаят за всичко това с абсолютна сигурност. Виждат го по децата, които те са родили и са изпратили в приютите за уроди. Знаят го и трябва да опазят мира. Не Христовия мир, разбира се, но все пак този мир, който съществуваше до неотдавна — само два въоръжени инцидента за толкова столетия. Сега те притежават горчив опит. Те не могат да направят това отново, деца мои. Само раса от идиоти би могла да…

Той спря. Някакъв човек се усмихваше. И макар усмивката му да беше едва забележима, сред морето от сериозни лица изглеждаше като муха в буркан със сметана. Старецът продължаваше да се усмихва все така криво. Той седеше на „масата за бедни“ с други, случайни скитници — старик с побеляла брада, пожълтяла под брадичката. Вместо облекло носеше платнен чувал с отвори за ръцете. Той продължаваше да се усмихва на Зерчи. Изглеждаше стар като обветрена стена. Зерчи се опита да прогони мисълта, че вече някъде го беше виждал. Той завърши речта си. Като се връщаше на мястото си, скитникът любезно му кимна и Зерчи го приближи.

— Мога ли да попитам, кой сте вие? Виждал ли съм ви по-рано?

— Моето име е Лазар — каза скитникът.

Доктор Зерчи поклати глава и продължи. Лазар? Стариците в окръга говореха нещо за това… но то беше някакъв глупав мит. Казваха, че бил изпратен да се скита от Христос, но досега не е кръстен. И все пак, чувството, че някъде е виждал стареца, не напускаше абата.

— Възнесете хляба за благословия — каза той и с това приключи забавянето на вечерята.

След възнасянето на молитвата абатът отново погледна към масата за бедни. Старецът се занимаваше със супата си. Като трепна, отец Зерчи отмести поглед и трапезата продължи в тържествена тишина.

Вечерното богослужение тази вечер беше особено проникновено.

След всичко това брат Джошуа спа лошо. В съня си отново срещна мис Грейлис. Тук беше и хирургът, точеше си ножа и казваше: „Този израстък трябва да се премахне, докато не се е превърнал в злокачествено образувание“. И Рейчъл отвори очи и се опита да заговори с Джошуа, но той я чуваше лошо и не можеше да разбере съвсем нищо.

— Аз съм правилно изключение — сякаш казваше тя.