Жената-репортер:Ваше превъзходителство изглежда много спокоен пред лицето на фактите. Неотдавна бяха нарушени два международни закона, и двата определени от договора като агресивни актове. Нима това съвсем не безпокои военния министър?
Министърът на отбраната:Мадам, както ви е известно, пред вас е не военният министър, а министъра на отбраната. И доколкото знам, е имало само едно нарушение на международния закон. Не желаете ли да ме запознаете с второто?
Жената-репортер:С кое от тях не сте запознат — с катастрофата в Иту Ване или с изпреварващия удар в южния район на Тихия океан?
Министърът на отбраната(неочаквано рязко): Разбира се, мадам няма предвид нищо осъдително, но въпросът ви звучи така, сякаш допускате, че може да се вярва на явно фалшивите обвинения на Азия, че така наречената катастрофа в Иту Ване е резултат от наше, а не от тяхно изпитание!
Жената-репортер:Ако е така, ще ви се наложи да ме вкарате в затвора. Въпросът се основава на неутрален отчет от Близкия изток, в който се казва, че катастрофата в Иту Ване е резултат от изпитание на оръжия в Азия, подземно изпитание, измъкнало се на повърхността. В същия отчет се казва, че изпитанието в Иту Ване е било засечено от нашия спътник и му е бил даден мигновен отговор във вид на изпреварващ удар с ракета „космос-земя“ някъде на югоизток от Нова Зеландия. Не считате ли, че катастрофата в Иту Ване е резултат от нашето изпитание?
Министърът на отбраната(с наложено търпение): Усещам журналистическата тяга към обективност. Но да се предположи, че правителството на Негово Величество може умишлено да наруши…
Жената-репортер:Негово Величество е тринадесетгодишно момче и да се каже „неговото правителство“ е направо нечестен… даже евтин!… опит да се снеме отговорността за категоричното отричане на този факт от самия вас…
Ръководителят на пресконференцията:Мадам, моля ви да се въздържате от такива изрази.
Министърът на отбраната:Няма нищо! Мадам, ако вие обръщате внимание на тези фантастични обвинения, то аз съм готов да поема отговорността за отричане на този факт. Така наречената катастрофа в Иту Ване не е резултат от наше изпитание. Ще добавя: аз нямам никакви сведения за друг скорошен ядрен взрив.
Жената-репортер:Благодаря ви.
Ръководителят на пресконференцията:Струва ми се, редакторът на „Тексаркански космонавт“ се опитва да зададе въпрос?
Редакторът:Благодаря ви. Искам да попитам, ваше превъзходителство, какво е станало всъщност в Иту Ване?
Министърът на отбраната:В този район няма наши граждани; там няма даже наши наблюдатели, тъй като дипломатическите отношения бяха прекъснати по време на последната световна криза. Следователно мога да се позова само на косвени свидетелства и противоречиви неутрални отчети.
Редакторът:Това е разбираемо.
Министърът на отбраната:Много добре. Тогава мога да изкажа предположение, че това е бил подземен ядрен взрив с мощност един мегатон, излязъл от контрол. Дали това е било оръжие, или, както твърдят съседни на Азия „неутрали“, опит да се промени посоката на подземна река — и в двата случая е съвършено незаконно и съседните държави вече готвят протест до Световния съвет.
Редакторът:Възможна ли е война?
Министърът на отбраната:Аз не очаквам нищо такова. Но, както знаете, ние отделихме контингент от нашите въоръжени сили, които Световният съвет да използува за налагане на своите решения, ако сметне за нужно. Аз лично не виждам такава необходимост, но не мога да говоря от името на Съвета.
Първи репортер:Но Азиатската Коалиция заплашва с мълниеносен тотален удар по нашите космически установки, ако Съветът не вземе мерки против нас. Какво ще стане, ако Съветът бави решението си?
Министърът на отбраната:Не ни е предявен никакъв ултиматум. Доколкото знам, заплахата е била предназначена за вътрешно използуване в самата Азия, за да прикрият грубата си грешка в Иту Ване.
Жената-репортер:А не се ли е променило вашето мнение по въпроса за майчината любов, лорд Рачел?
Министърът на отбраната:Надявам се, че и майчината любов има такова постоянно мнение към мен, както и аз относно нея.
Жената-репортер:Уверена съм, че напълно сте го заслужили.
Спътниците за връзка, висящи на двадесет и две хиляди мили над Земята, обхващаха с мигащ видеосигнал по-голямата част от западното полукълбо и той донасяше новостите от пресконференцията до панелните стенни екрани в жилищата на гражданите. Един от многото, абат Зерчи включи своята установка.
Читать дальше