Уолтър Милър - Кантата за Лейбовиц

Докато очакваше, Джошуа се разхожда известно време из стаята, като се стараеше да не мисли. Но това се оказа невъзможно.

„Послушайте, нима сме безпомощни? Нима сме обречени да повтаряме това отново и отново? Нима нямаме друг избор, освен да играем ролята на Феникса в безкрайното редуване на полети и падения? Ассирия, Вавилон, Египет, Гърция, Картаген, Рим, империята на Карл и турците. Всичко е станало на пепел. Испания, Франция, Англия, Америка — изгорели и забравени. И отново, и отново, и отново.

Нима на това сме обречени, Господи, приковани към махалото на безумния си часовник, неспособни да спрем движението му? Този път ни тласка към забравата.“

Чувството на отчаяние внезапно го напусна, когато брат Пат му донесе втората телеграма. Абатът я отвори, прекара поглед по текста и се усмихна криво.

— Тук ли е още брат Джошуа?

— Чака зад вратата, преподобни отче.

— Кажи му да влезе.

— А, брат Джошуа, затворете вратата и включете шумозаглушителя. После прочетете това.

Джошуа погледна първата телеграма.

— Отговорът от Рим ли е?

— Това дойде сутринта. Но първо включете заглушителите. Имаме много за обсъждане.

Джошуа затвори вратата и щракна превключвателя на масата. Седна в креслото и мълчаливо прочете първата телеграма.

— „… не трябва да предприемате никакви действия, отнасящи се до “Quo peregrinatur grex„ “ — прошепна той.

— Когато са включени тези неща, можете дори да крещите, ако искате — каза абатът, като посочи заглушителите. — Е, какво ще кажете?

— Какво, планът отменя ли се?

— Не бързайте. Тази дойде днес сутринта. А тази след обед.

„Предишното послание да не се взема предвид. По указание на светия отец «Quo peregrinatur» се привежда в действие моментално. В рамките на три дни подгответе тези хора, които трябва да тръгнат. Преди заминаване изчакайте потвърждаваща телеграма. Съобщавайте за всички затруднения при подбора на хората. Започнете изпълнението на плана. Кардинал Ерик Хофстраф, папски наместник.“

Лицето на монаха побеля. Той остави телеграмата на масата и стиснал зъби, седна в креслото.

— Значи знаете какво означава „Quo peregrinatur“ ?

— Само в общи линии.

— Отначало се канеха да изпратят няколко свещеници на Алфа Центавър начело на отряд колонисти. Но този план не можа да бъде изпълнен, тъй като за ръкополагане на свещениците в сан са необходими епископи и с първото поколение колонисти трябваше да се изпратят още много свещеници и така нататък. Въпросът се сведе до дискусия за това, дали ще се запазят колониите и ако се запазят, то как да се обезпечи апостолска приемственост на колонизираните планети без да се търси съдействието на Земята. Разбирате ли какво имам предвид?

— Предполагам, че се е налагало да се изпратят поне трима епископи.

— Да, и това изглежда глупаво. Групите от колонизатори трябва да са малки. Но по време на последната световна криза „Quo peregrinatur“ се превърна в извънреден план за увековечаване на църквата на колонизираните планети при положение, че на Земята се случи най-лошото. Ние имаме кораб.

— Космически кораб ли?

— Именно. Има и екипаж, способен да го управлява.

— Къде е той?

— Ние имаме екипаж точно тук.

— Тук? В абатството? Но кой?… — Джошуа внезапно заекна. Лицето му сякаш посивя още повече. — Но, домине, моят опит в космоса е ограничен до орбиталните апарати, а не е свързан с космическите кораби! Преди да умре Нанси и аз да отида при цистерианците…

— Знам това. За полет към звездите опит имат други. Вие знаете кои са те. Даже се носи слух, че бившите космонавти сякаш изпитват призвание към нашия орден. Разбира се, това не е случайно. И, спомнете си, когато вие бяхте постулант, не ви ли разпитваха за вашия опит в Космоса?

Джошуа кимна.

— Трябва също да си спомняте, че са ви питали, дали можете отново да излезете в космоса, ако орденът го поиска от вас.

— Да, помня.

— Тогава не можете да твърдите, че не сте се досещали, че определено сте предназначен за „Quo peregrinatur“ , ако се наложи да се приведе планът в изпълнение.

— Аз… аз си спомням, че това ме изплаши, мой господарю.

— Изплаши?

— По-точно ме накара да се съмнявам. Но също ме изплаши, защото се надявах да прекарам останалите си дни в ордена.

— Като свещеник ли?

— Това… още не съм решил.

— „Quo peregrinatur“ няма да ви освободи от вашия обет и не означава, че ще напуснете ордена.

— Орденът също ли тръгва?

Зерчи се усмихна.