Лари Нивън - Пръстенов свят

Бяха пътували с хиперскорост цяла седмица, изминавайки разстояние, малко по-голямо от две светлинни години. Когато се завърнаха в Айнщайновото пространство, оказаха се в близост до звездата от клас Г-2, обградена от пръстена. Луис Ву все още не се бе освободил от лошите си предчувствия.

Някой наистина бе напълно убеден, че ще кацнат на пръстеновия свят.

Световете на кукловодите се движеха със скорост, почти изравняваща се със светлинната, към северната част на галактиката. Говорещия с животни бе маневрирал в пространството така, че да се окаже откъм галактическия юг на звездата от клас Г-2. Като следствие от това „Лъжецът“, след като излезе от Сляпото петно, се насочи към пръстеновия свят с голяма скорост.

Звездата наподобяваше пламтяща бяла точка. Луис, завръщайки се от други полети, бе виждал Слънцето да изглежда така. Тази звезда обаче имаше едва забележим ореол. Щеше да запомни това свое първо впечатление от пръстеновия свят. Той вече се виждаше и с невъоръжено око.

Говорещия с животни бе включил големите синтезни двигатели на режим на максимално натоварване. Бе изкарал и плоските двигатели от гнездата им в делто-видното крило и пълната им мощ се добавяше към тази на ракетните устройства. „Лъжецът“ навлизаше в системата на звездата, светещ като двойно слънце, и намаляваше скоростта си с отрицателно ускорение, надвишаващо двеста пъти силата на земното притегляне.

Тила не знаеше това, тъй като Луис не й го беше казал. Не искаше да я тревожи. Ако собственото гравитационно поле на кабината престанеше да функционира даже и за миг, всички щяха да бъдат смазани като буболечки, озовали се под стоманено колело.

Кабината обаче функционираше по ненатрапчив и безупречен начин. Усещаха се само присъствието на света на кукловодите и приглушеният равномерен шум на синтезните двигатели. Той се промъкваше през единствения наличен отвор, не по-широк от мъжко бедро, откъдето преминаваха различни съединения. Веднъж промъкнал се, шумът се долавяше в целия обитаем отсек.

Говорещия с животни предпочиташе да пътува в прозрачен кораб дори и при хиперскоростен режим. Обичаше да оглежда добре всичко наоколо и Сляпото петно не го смущаваше. Корабът продължаваше да е прозрачен, с изключение на жилищните помещения, и гледката, която се разкриваше, заслужаваше да се види. Холът и пилотската кабина бяха станали не толкова безцветни, колкото невидими. В привидната пустота се мержелееха отделни островчета материя: Говорещия с животни, разположил се в пилотското кресло; подковообразният команден пулт, целият наситен с индикатори, светещи със зелена и оранжева светлина; контурите на вратите, излъчващи неоново лъчение; няколкото кресла около масата в хола; блокът на индивидуалните кабини и, разбира се, плоският триъгълник на крилото. Пространството около тях бе изпълнено със звезди. Вселената изглеждаше съвсем близка, но и доста статична: звездата с пръстена се бе оказала точно зад жилищния отсек и не можеха да я виждат.

Във въздуха се носеше миризма на озон и кукловоди.

Несус, за който би могло да се предполага, че е примрял от страх, знаейки за ускорението от двеста единици, имаше напълно спокоен вид, седнал редом с останалите около масата в хола.

— Тези създания не разполагат с хипервълни — обясняваше той. — Самата математика на системата им го изключва. Хипервълните са обобщение на математиката на хиперскоростите, а те не познават тези скорости.

— Може пък да са открили хипервълните по случайност.

— Не е възможно, Тила. Разбира се, ще изпробваме и хипервълновия диапазон, докато намаляваме скоростта, обаче…

— Значи, ще трябва още да чакаме! — Тила внезапно стана и едва ли не бегом излезе от помещението. Луис отвърна на въпроса в очите на кукловода със сърдито свиване на рамене.

Тила беше в лошо настроение. Бе й омръзнало да седи в кораба през седемте дни, пропътувани с хиперскорост, и мисълта за още ден и половина принудително бездействие започваше да я вбесява. Какво обаче можеше да очаква от Луис? Беше ли той в състояние да измени законите на физиката?

— Трябва да чакаме — съгласи се Говорещия с животни. Тъй като бе в пилотската кабина, сигурно беше пропуснал емоционалния обертон в последните думи на Тила. — В хипервълновия диапазон не се засичат никакви сигнали. Бас хващам, че инженерите на пръстеновия свят не се опитват да разговарят с нас чрез каквато и да е известна форма на хипервълните.