Лари Нивън - Пръстенов свят

Корпусите на „Дженеръл продактс“ бяха прозрачни за видимата светлина и непроницаеми за всички форми на електромагнитна енергия, както и за материята във всичките й разновидности. Компанията държеше на репутацията си и даваше гаранция за своята стока. Гаранция, която вече бе доказана от милиони кораби, движещи се стотици години. Корпусите на „Дженеръл продактс“ бяха връх на надеждността и сигурността.

Корабът пред тях имаше корпус втори размер.

Но, доколкото Луис можеше да види, вътре се намираха единствено пътническият отсек и хипердвигателят. Всичко останало — два плоски реактивни двигателя, насочени надолу, други два малки синтезни двигателя, насочени напред, други по-големи синтезни двигатели, монтирани върху краищата на крилото, както и два огромни контейнера, разположени до тях, наистина огромни и вероятно претъпкани с локаторно и свързочно оборудване, тъй като Луис не видя никъде другаде такова, всичко това бе разположено върху голямото делтовидно крило!

Половината кораб бе монтиран на крилото и изложен на всевъзможните опасности, за които би могъл да си помисли един кукловод. Защо не бе използван корпус трети размер, който можеше да побере всичко?

Кукловодът ги поведе под делтовидното крило.

— Целта ни беше да пробием колкото се може по-малко отвори върху корпуса. Можете да се убедите, че постигнахме това.

Зад прозрачната и наподобяваща стъкло стена на корпуса Луис съзря някакъв ръкав с широчината на бедрото му, свързващ основната част на кораба с крилото. Всичко изглеждаше сложно до момента, в който той съобрази, че ръкавът е конструиран така, че при необходимост да може да се прибере в основната част. Забеляза и мотора, който трябваше да изпълни тази операция, както и масивната метална врата, която щеше да запечата отвора.

— Един обикновен кораб — каза кукловодът — се нуждае от много отвори на корпуса: за сензорни устройства, които не използват видимата светлина, за реактивни двигатели, ако се налагат такива, за съединенията на резервоарите с гориво. Върху корпуса на този кораб има само два отвора — през единия преминават пътници, а през другия — информация. И двата могат да бъдат запечатани.

— Инженерите ни нанесоха върху вътрешната страна на корпуса прозрачен проводник. Когато се затвори вратата на люка и се запечата отворът, през който минават проводниците, вътрешната част на корпуса се превръща в непрекъсвана от нищо повърхност.

— В стазисово поле — предположи Луис.

— Точно така. Появи ли се опасност, цялата жизнеподдържаща система преминава за няколко секунди в режим на стазисово поле. В полето времето престава да тече, така че на пътниците не може да се случи нищо лошо. Не сме толкова глупави да се доверим само на един корпус. Лазери, използващи светлина от видимия спектър, могат да проникнат през корпуса на „Дженеръл продактс“ и да унищожат пътниците, а самият кораб да остане невредим. Антиматерията пък може да дезинтегрира изцяло корпуса.

— Не знаех това.

— Не сме го рекламирали.

Луис отиде отново под делтовидното крило, където Говорещия с животни правеше оглед на двигателите.

— Защо има толкова много двигатели?

— Хората навярно не са забравили уроците, които им дадохме — надменно отвърна кзинтът.

— Аха.

Всеки кукловод, изучавал кзинтска или човешка история, не можеше да не знае урока на кзинтите. Реактивният двигател е оръжие, чиято мощ е право пропорционална на неговата ефикасност. На кораба имаше двигатели с мирно предназначение и синтезни импулсатори, които можеха да се използват и като оръжия.

— Сега разбирам как сте се научили да управлявате кораби със синтезни двигатели, Говорителю.

— Естествено, преминал съм и през военно обучение, Луис.

— Защо? В случай на нова война между хората и кзинтите?

— Необходимо ли е да доказвам качествата си на боец?

— Необходимо е — прекъсна ги кукловодът. — Нашите инженери оборудваха кораба така, че да бъде пилотиран от кзинт. Ще имаш ли добрината да се запознаеш с контролния пулт, Говорителю?

— След малко. Ще ми трябват също така техническите данни, информация за резултатите от изпитателните полети и тъй нататък. Хипердвигателят стандартен ли е?

— Да. А изпитателни полети не е имало.

„Напълно в стила на кукловодите — помисли си Луис, докато вървяха към люка. — Построили са кораба и са го оставили да чака нас. Така си е, никой кукловод не изгаря от желание да става летец-изпитател“.