Лари Нивън - Пръстенов свят

— Не знам. Те и войни не водят, но работата не е в това. Работата според мен е дали е безопасно да се живее в пръстеновия свят.

— Х-м.

— Виждаш ли? Може би са решили да си изградят собствени пръстенови светове. Може би очакват някъде там, в Магелановите облаци, да открият някой незает. Между другото, това не е невъзможно. За тях обаче е важно да разберат дали пръстенът е безопасно място за живеене, преди да предприемат каквото и да е.

— Ето го и Несус — каза Тила. — Има вид на пиян. Кукловодите напиват ли се?

Несус този път не се движеше в тръс. Стъпвайки като балерина, заобиколи с подчертано внимание едно четирифутово пъстро перо, докато плоските му глави се въртяха наляво и надясно. Почти бе стигнал до купола, когато нещо, подобно на голяма черна пеперуда, кацна на гривата му. Той изпищя като жена и подскочи, сякаш се опитваше да преодолее ограда. Падна свит на кълбо. Когато спря да се търкаля, остана в същото положение, с настръхнал гръб, подвити крака и с глави и шии, скрити между предните крайници.

— Отново е в депресия — каза Луис и се затича към него. За щастие, успя да открие входа на невидимия купол и влезе в парка.

Всички цветя в него миришеха като кукловода. (След като целият живот в този свят бе изграден върху една и съща химическа основа, как можеше Несус да се храни с топъл сок от моркови?). Луис тръгна по зигзагообразна пътечка, обградена с оранжев жив плет, и стигна до кукловода. Коленичи до него.

— Аз съм, Луис. Тук си в безопасност.

Пресегна се към рошавата грива и нежно я почеса.

Кукловодът потрепери от допира, но след това се успокои.

Дали не сгреши? Дали не беше твърде преждевременно да го сблъсква с реалността?

— Това нещо опасно ли беше? Това, което кацна върху теб? — попита Луис.

— Това ли? Не. — Контраалтът бе приглушен, но чист и прекрасно модулиран. — Беше само един… посетител на цветя.

— Как премина разговорът ти с тези, които ръководят?

Несус примига.

— Излязох победител от него.

— Много добре. И какво спечели?

— Правото да се възпроизведа и комплект партньори.

— Затова ли беше толкова уплашен? — попита Луис. „Нищо чудно — помисли си — Несус, подобно на мъжки паяк от вида «черна вдовица», да е трябвало да загине от любов. Или пък да се е чувствал като изнервена девствена твар, неизвестно от какъв пол.“

— Можеше и да се проваля, Луис — каза кукловодът. — Аз обаче разговарях с тях лице в лице и отстоях своето.

— Продължавай — каза Луис. Бе забелязал, че Тила и Говорещия с животни се присъединиха към групата. Продължи нежно да почесва Несус по гривата. Кукловодът не помръдваше.

Отново се чу приглушеният контраалт.

— Тези, които ръководят, ми предложиха да ми предоставят по законов път правото да се възпроизведа, ако оцелея от предстоящото пътуване. Това обаче не беше достатъчно. За да стана родител, са ми необходими партньори. Кой ще се съвкупи доброволно с един маниак с разрошена грива? Наложи се да блъфирам. Намерете ми партньор, казах им, или няма да участвам в пътешествието. И кзинтът в такъв случай няма да участва, казах им. Бяха вбесени.

— Вярвам ти. Сигурно си бил много разгневен.

— Със собствени усилия стигнах до това състояние. Заплаших ги, че ще проваля плановете им, и те капитулираха. Казах им, че някой безкористен доброволец трябва да се съгласи да се чифтоса с мен, ако се върна от пръстена.

— Прекрасно. Намериха ли се доброволци?

— Един от нашите полове е… собственост. Впрочем, казах нещо безсмислено. По-скоро думата е „глупав“. Трябваше ми само един доброволец. Тези, които ръководят…

Тила се намеси в разговора.

— Защо не кажеш просто „ръководители“?

— Опитвах се да постигна точен превод — рече кукловодът. — Смисълът ще се преведе най-точно чрез словосъчетанието „тези, които ръководят, стоейки отзад“ . Те избират свой председател, който говори от името на всичките. Точният превод на неговата титла ще бъде „Най-задния“ . Именно Най-задния ме прие за свой партньор. Каза, че не му е по силите да поиска от някой друг такава голяма саможертва.

Луис подсвирна от удивление.

— Голяма работа си свършил. Хайде, излей си чувствата, имаш право на това. По-добре да дадеш израз на страха си сега, когато всичко приключи.

Несус сякаш малко се поотпусна.

— Местоимението ме смущава — каза Луис. — Или за теб, или за Най-задния би трябвало да използвам „тя“.

— Това е съвсем неделикатно от твоя страна, Лиус. Не се обсъждат полови въпроси с представител на чужда раса — измежду краката на Несус се подаде една глава и загледа Луис неодобрително. — Едва ли с Тила бихте се съвкупявали в мое присъствие.