Лари Нивън - Пръстенов свят

— Колкото и странно да ти изглежда, веднъж с нея говорихме по този въпрос и тя каза, че…

— Чувствам се обиден — констатира кукловодът.

— Защо? — попита Тила. Подалата се глава се шмугна обратно на мястото си. — Хайде, покажи се. Няма да ти сторя нищо лошо.

— Наистина ли?

— Наистина. Честна дума. Мисля, че си умник.

Кукловодът се разкри напълно.

— Като че ли ме нарече „умник“? Добре ли чух?

— Да — Тила погледна към оранжевото туловище на Говорещия с животни. — И ти също — добави тя великодушно.

— Не искам да обидя никого — рече кзинтът, — но никога повече не си позволявай да ме наричаш така. Никога.

Тила май не разбра защо.

Озоваха се пред прашен оранжев плет от живи растения, прав като стрела и висок десет фута. От него висяха неподвижни кобалтовосини пипала. По вида на плета можеше да се съди, че някога е бил хищник. Той всъщност отбелязваше границата на парка, от който Несус извеждаше малката си група.

Луис предполагаше, че в оградата ще има някакъв отвор. Оказа се неподготвен за това, което видя — Несус се шмугна направо в плета, който се разтвори пред него и се затвори след преминаването му.

Останалите го последваха.

Дотогава небето над главите им беше синьо, но когато плетът се затвори зад тях, то се оказа друго, черно-бяло. На фона на черното нощно небе се виждаха плаващи бели облаци, осветени отдолу от лежащите под тях градове. Бяха се озовали в един от тях.

На пръв поглед, той се отличаваше от земните градове само по размерите. Сградите изглеждаха по-масивни, по-солидни и по-еднообразни. Бяха високи, ужасно високи, така че цялото пространство се запълваше от осветени прозорци и балкони и единственото, което можеше да се види от небето, бяха тънките ивици мрак. Тук можеха да се срещнат и правите ъгли, отсъстващи в интериора на жилищата на кукловодите. Правите ъгли на сградите бяха прекалено големи, да не би някой кукловод без да иска да си ожули коляното в тях.

Странно защо, градът не се виждаше от парка. И на Земята имаше няколко сгради, високи повече от една миля. Тук нямаше по-ниски от миля. Луис се зачуди дали около парка не бяха поставили бариери за изкривяване на светлината, но не зададе гласно въпроса си. Очевидно, това щеше да бъде най-малкото от чудесата в света на кукловодите.

— Корабът ни се намира в другия край на острова — каза Несус. — Можем да бъдем там след минута или за още по-малко време, ако стъпваме върху дисковете. Ще ви покажа как става това.

— Сега добре ли се чувстваш?

— Да, Тила. Както Луис каза, най-лошото е зад гърба ни. Вече си имам любовник — Най-задния. Трябва само да успея да се завърна от пръстеновия свят.

Пътеката бе мека. На вид изглеждаше като бетон, посипан с фосфоресциращи частици, но краката я усещаха подобна на влажна и гъбеста почва. След като повървяха по една доста дълга улица, стигнаха до кръстовище.

— Трябва да продължим оттук — каза Несус, показвайки посоката с кимане. — Не стъпвайте върху първия диск. Вървете след мен.

В центъра на кръстовището имаше голям син правоъгълник. Обграждаха го четири, също сини диска.

— Може да стъпите на правоъгълника, ако желаете — каза Несус, — но не трябва да обърквате дисковете. Последвайте ме! — Той заобиколи най-близкия, пресече кръстовището, подскочи върху диска от отсрещната страна и изчезна.

Известно време никой не помръдна. След това Тила извика като малко момиче и се затича към диска. Също изчезна.

Говорещия с животни изръмжа и скочи. И тигър нямаше да се приземи върху диска с такава точност. Луис остана сам.

— Демоните на мъглата да го вземат — каза той възхитен. — Значи това са техните пътни кабини.

После стъпи върху диска.

Озова се на правоъгълник в центъра на следващото кръстовище, точно между Несус и Говорещия с животни.

— Самката ти вече замина — каза Несус. — Надявам се да ни дочака.

Кукловодът напусна правоъгълника и се насочи към диска, срещу който бе застанал с лице. След три крачки изчезна.

— Добре са го измислили — рече Луис възторжено. Беше останал сам, тъй като кзинтът междувременно последва Несус. — Вървиш си и толкоз. С три крачки изминаваш цяла пресечка. Вълшебна работа. При това, можеш да придадеш на пресечките такава дължина, каквато поискаш.

Чувстваше се като котаракът с вълшебните ботуши. С лека стъпка направи необходимите три крачки. Кръговите знаци на ъглите на сградите навярно показваха някаква номерация, така че всеки пешеходец да знае къде се намира.