Лари Нивън - Пръстенов свят

От двете страни на улиците се виждаха витрините на магазини и на Луис му се прииска да ги разгледа. Дали пък не бяха за нещо съвсем различно? Спътниците му обаче се намираха много напред. Можеше да види как се мяркат за миг на следващите кръстовища. Ускори хода си.

След малко извънземните са оказаха пред него, препречвайки пътя му.

— Боях се да не пропуснеш завоя — каза Несус и изчезна вляво.

— Почакайте… — но и кзинтът вече беше изчезнал.

Къде, по дяволите, бе Тила?

„Трябва да е изпреварила останалите“ — реши Луис и ги последва.

Вълшебни ботуши. Градът преминаваше покрай него като мираж. Безпрепятствено пътуваха през градовете, като на всеки десет преки дисковете имаха различен цвят. Оказа се още, че на всеки сто мили има и дискове за големи разстояния, които те отвеждат направо в центъра на желания от теб град. Имаше и дискове, с които да се пресичат океани — с една крачка и си на съседния остров!

Открити пътни кабини. Кукловодите бяха страшно напреднали. Дисковете имаха диаметър само един ярд и не трябваше да стъпваш с двата си крака върху тях, за да ги задействаш. Стъпваш с единия и вече си на следващата пресечка. Къде-къде по-съвършено нещо от движещите се тротоари на Земята!

Във въображението на Луис се яви кукловод, висок няколкостотин мили, който внимателно стъпва по верига от острови. Правеше го внимателно, за да не би да пропусне някой остров и да си намокри глезените. Кукловодът ставаше все по-голям и по-голям и започна да стъпва върху светове… Да, те наистина бяха отишли много напред!

Оказа се на брега на спокойно море с черен цвят. Някъде в близост до хоризонта се виждаха четири вертикално подредени пълни луни. Имаше и един по-малък остров, силно осветен. Извънземните го очакваха.

— Къде е Тила?

— Не знам — отвърна Несус.

— Дяволите да го вземат! Как ще я открием?

— Тя ще ни открие, Луис. Няма за какво да се тревожиш.

— Изгубила се е на един непознат свят! Всичко може да й се случи!

— Не на този свят, Луис. Няма свят, по-безопасен от нашия. Когато Тила стигне до края на острова, ще разбере, че дисковете на съседните острови няма да сработят за нея. Ще ползва дисковете по крайбрежието, докато стигне до нас.

— Ние за изгубен компютър ли говорим? Тя е двадесетгодишна жена!

Тила се появи редом до него.

— Аз май малко се позаблудих. За какво спорите?

Говорещия с животни отправи към него подигравателна саблезъба усмивка. Луис, избягвайки погледа на Тила, поруменя.

— Вървете след мен — рече Несус.

Последваха кукловода по дисковете, разположени по крайбрежието. Накрая стигнаха до петоъгълник с мръснокафяв цвят и стъпиха на него…

Озоваха се върху блестяща от слънчевите лъчи гола скала. Скалист остров с размерите на частно летище. В центъра му се намираха една-единствена висока сграда и един-единствен космически кораб.

— Ето го и нашето превозно средство — каза Несус.

Тила и Говорещия с животни не скриха разочарованието си. Ушите на кзинта клюмнаха, а Тила погледна носталгично към острова, който току-що бяха оставили, облян от светлината на величествените сгради, сияещи на фона на междузвездната нощ. Луис обаче изследва кораба и почувства облекчение. Беше се пренаситил на чудеса. Дисковете, гигантският град, четирите селскостопански планети с тиквен цвят, висящи на хоризонта… всичко това беше изумително. В кораба обаче нямаше нищо такова. Бе корпус с втори размер на „Дженеръл продактс“, с триъгълно крило, претъпкано с реактивни и синтезни двигатели. Всичките му машинни възли им бяха до болка познати и никой не зададе въпроси.

Кзинтът все пак не издържа.

— Концепцията ми се вижда много странна за кукловодите-инженери. Несус, не би ли се чувствал по-спокоен, ако всички части на кораба бяха вътре в корпуса?

— Не. В този кораб има огромни конструкторски нововъведения. Елате и ще ви ги покажа.

Въпросът на кзинта бе уместен.

„Дженеръл продактс“, търговската компания на кукловодите, бе продавала най-различни стоки в известното пространство. Състояние обаче бе направила благодарение на продажбата на известните си корпуси на космически кораби. Имаше четири основни размера. Продаваше корпуси, големи колкото баскетболна топка, и други с диаметър от хиляда фута — такъв бе корпусът на „Далечният изстрел“ — четвърти размер. Корпусът трети размер — цилиндър със заоблени краища, приплеснат от едната си страна — беше много подходящ за големи пътнически кораби; именно такъв кораб ги бе докарал на планетата на кукловодите преди няколко часа. Корпусът втори размер представляваше цилиндър, силно стеснен в средата, подобно на оса, продълговат и с краища, изострени като игли. Обикновено в него имаше пространство само за един пилот.