Лари Нивън - Пръстенов свят

— На тях не могат да се видят много детайли.

— Така е. Светлината се изкривява твърде силно от гравитационните полета, от слънчевия вятър и от праха и газовете. Нашите телескопи не могат да уловят особено подробни детайли.

— Значи, всъщност не сте научили много.

— Бих казал, че научихме немалко. Ето ти една загадка: пръстенът определено задържа около четиридесет на сто от сблъскалите се с него потоци неутрино.

В погледа на Тила се изписа удивление. Говорителят изхълца от изненада. Луис Ву тихичко подсвирна.

Това обръщаше всичко наопаки.

Нормалната материя, даже и сгъстена под страшно налягане в сърцевината на една звезда, не беше никакво препятствие за неутриното. Всяка една от тези частици имаше шанс от петдесет на сто да премине през оловна преграда, дебела няколко светлинни години.

Предмет, разположен в стазисово поле, отразяваше всички неутрино. Също и корпусът на космически кораб, произведен от „Дженеръл продактс“.

Никой обаче не беше чувал нищо за преграда, която да задържа 40 на сто от частиците и да пропуска останалите.

— Значи, става дума за нещо ново — каза Луис. — Чайрън, какви са размерите на този пръстен? Каква е масата му?

— Масата му в грамове е равна на сбора на две десетки на тринадесета степен. Радиусът му в мили е равен на нула цяло и деветдесет и пет стотни от десет на осма степен. Широчината му възлиза почти на десет на шеста степен.

На Луис Ву не му бе чак толкова приятно да прави изчисления с помощта на десетични абстракции, опита се да получи по-образна представа за тези цифри.

Значи, правилно бе наподобил пръстена на коледна панделка. Имаше радиус от над деветдесет милиона мили, следователно, бе дълъг около шестстотин милиона мили и широк по-малко от милион мили. Масата му бе малко по-голяма от тази на планетата Юпитер…

— Не ми се вижда достатъчно масивен — каза той, — Обект с такива размери би трябвало да тежи поне колкото едно слънце.

Кзинтът се съгласи.

— Много странна ми се вижда представата за милиарди същества, живеещи върху плоскост, дебела колкото хартиен лист.

— Интуицията ти те подвежда — отвърна среброкосият кукловод. — Опитай си да си представиш размерите още веднъж. Ако пръстенът бе построен от метала, използван за направата на корпусите на космическите кораби, дебелината му би трябвало да бъде от порядъка на петдесет фута.

Петдесет фута? Това изглеждаше невероятно. През това време погледът на Тила бе вперен в тавана и устните й се движеха мълчаливо.

— Прав е — каза тя. — От гледна точка на математиката всичко е наред. Какъв е обаче смисълът на това нещо? Кому е необходимо?

— Това е пространство.

— Пространство?

— Жизнено пространство — уточни Луис. — Очевидно, това е замисълът. Шестстотин трилиона квадратни мили се равняват на жизненото пространство на три милиона планети като Земята. Все едно да разполагаш с площта на три милиона планети, свързани в едно цяло. Площта на три милиона планети, върху която можеш да се придвижваш с въздухолет. Няма демографски проблем, който да не може да бъде решен по този начин.

— Сигурно проблемът им е бил страхотен. Човек не се заема с такива проекти ей така, за удоволствие.

— Нека задам един въпрос — обади се кзинтът. — Чайрън, търсили ли сте подобни пръстени из околните звезди?

— Да но…

— …но не сте открили нищо. Така си и мислех. Ако расата, изградила пръстена, познаваше пътуването с надсветлинна скорост, щеше да засели други звезди. При това положение нямаше да се нуждае от пръстена, Следователно, съществува само един пръстен.

— Да.

— Сега съм спокоен. Излиза, че превъзхождаме създателите му поне в едно отношение. Предполага ли се, че трябва да изследваме обитаемата повърхност?

— Едно кацане би могло да се окаже свръхамбициозно.

— Глупости. Искам да разгледаме кораба, който сте подготвили за нас. Искам да разбера дали ще бъде достатъчно маневрен при кацане. Кога можем да тръгваме?

Чайрън подсвирна, изразявайки несъгласие.

— Трябва да сте полудели! Замислете се за могъществото на строителите на пръстена. Пред тях даже и ние изглеждаме като диваци.

— Или като страхливци.

— Добре. Когато този, когото наричате Несус, се завърне, можете да отидете при кораба и да го огледате. Преди това обаче трябва да ви съобщя още информация за този пръстен.

— Изпитваш търпението ми — каза Говорещия с животни, но седна на мястото си.

„Лъжец си — помисли си Луис. — Преструваш се много добре и аз се гордея с теб.“