— Насочи сигналите към ръба. Ако притежават космодруми, непременно ще са върху ръба. Да се приземи космически кораб където и да е другаде, би било извънредно опасно.
Говорещия с животни отвърна на своя език с думи, които навярно бяха страшно обидни, защото сложиха край на разговора. Несус обаче не помръдна от мястото си и главите му продължаваха да се взират съсредоточено иззад раменете на кзинта.
В пространството пред тях все така безмълвно ги очакваше пръстеновият свят, синя лента с шахматен рисунък.
— Ти искаше да ми обясниш нещо за Дайсъновите сфери — каза Тила.
— А ти ми отвърна да вървя да се пощя — измърмори Луис. Бе открил в библиотеката на кораба описание на Дайсъновите сфери и бе имал глупостта да се опита да го разясни на Тила тъкмо когато тя редеше пасианс.
— Хайде, разкажи ми за тях — помоли го тя.
— Сега е твой ред да отидеш да се пощиш.
Тя не каза нищо.
— Добре — рече Луис. През последния час бе зяпал разсеяно пръстена и също умираше от скука. — Бях се опитал да ти обясня, че пръстеновият свят е един компромис, конструкторски компромис между Дайсънова сфера и нормална планета.
— Кой е този Дайсън?
— Един от древните натурфилософи, едва ли не от доатомната ера. Твърдял, че всяка цивилизация има за ограничител количеството енергия, с която разполага. По неговите думи, човешката раса можела да оползотвори цялата енергия в нейния обсег единствено чрез построяването на сферическа черупка около слънцето, която да не пропусне и най-слабия лъч светлина.
— Сега — продължи той леко раздразнен, — ако престанеш да се кискаш поне за миг, ще можеш да разбереш идеята му. Земята улавя само около половината от една милиардна част от слънчевото излъчване. Ако е било възможно да се използва цялата тази енергия…
Тила го изгледа учудено, сетне врътна длан край главицата си.
— Тогава идеята не е изглеждала смахната. Тогава още не е имало и теоретическо обосноваване на пътуванията със скорост, по-голяма от светлинната. Ако си спомняш добре, хипердвигателите не са наше изобретение. И даже случайно нямаше никога да открием хиперскоростта, защото не ни беше дошло наум да експериментираме извън обсега на конкретната даденост.
— Представи си — каза Луис, след като си пое дълбоко дъх, — какво е щяло да стане, ако корабът на Аутсайдерите не се бе натъкнал случайно на кораба на ООН. Представи си какво е щяло да стане, ако демографските закони се бяха оказали неефективни. Как мислиш, дали един трилион земни жители, непознаващи нищо по-бързо от синтезния двигател, нямаше да изразходват за стотина години целия водород на земните океани? Дайсъновата сфера обаче е нещо повече от прост панел за събиране на слънчева енергия. Да речем, че възнамеряваш да направиш сфера с радиус от една астрономическа единица. Така или иначе, би трябвало да разчистиш цялата слънчева система, защото всички налични планети ще ти потрябват за строежа. След това правиш черупка от, да кажем, хромова стомана, с няколко ярда дебелина. Накрая покриваш цялата черупка с гравитационни генератори. Ще получиш повърхност, милиард пъти по-голяма от цялата повърхност на Земята. Трилион души биха могли цял живот да се разхождат из нея, без въобще да се срещнат помежду си.
Тила все пак успя да се вклини в обяснението:
— Ще използваш гравитационни генератори, за да задържат всичко на мястото му?
— Да, те ще са разположени от вътрешната страна. И ще бъдат покрити с почва.
— А какво ще стане, ако някой от тях се повреди?
— Ето че се досети… Ами ще стане това, че един милиард души ще полетят към слънцето. И цялата атмосфера ще ги последва. Ще се получи ураган, достатъчно голям, за да отнесе цяла планета. И няма да има никакъв шанс какъвто и да е спасителен екип да влезе в действие. Не при такава катастрофа…
— Не ми харесва идеята — рече решително Тила.
— Нека не избързваме. Сигурно има начини да се произведат безотказни гравитационни генератори.
— Не за това ми е думата. В такава сфера не би могъл да видиш звездите.
Луис не бе мислил върху този аспект на въпроса.
— Остави това. Работата е там, че всяка мислеща и трудеща се раса един ден ще усети потребност от Дайсънова сфера. Чрез пръстена ти получаваш само част от възможното пространство и оползотворяваш само частица от наличната слънчева светлина. За сметка на това обаче можеш да виждаш звездите и не ти се налага да прибягваш до гравитационни генератори.
От пилотския отсек се разнесе гласът на Говорещия с животни. Произнесе нещо трудно разбираемо и същевременно достатъчно силно, за да раздвижи въздуха в помещението. Тила се изкиска.
Читать дальше