Лари Нивън - Пръстенов свят

— Ако кукловодите разсъждаваха като Дайсън — продължи Луис, — нищо чудно да очакват да заварят Магелановите облаци препълнени с пръстенови светове.

— И точно заради това се оказахме необходими ние!

— Не бих искал да се обзалагам за какво може да мисли един кукловод. Ако трябваше обаче да го направя, ще се басирам, че е точно така.

— Сега разбирам защо прекарваш толкова много време в библиотеката.

— Ще ме вбесят! — изрева кзинтът. — Разгневен съм! Умишлено ни игнорират! Нарочно не ни обръщат внимание, за да ни накарат да ги нападнем!

— Едва ли е така — каза Несус. — Щом не можеш да откриеш радиосигнали, значи, че не използват радио. Даже и да използваха радиолазери съвсем инцидентно, все щяхме да уловим някакъв сигнал.

— Не използват радио, не използват лазери, не използват хипервълни. Какво тогава използват? Телепатия? Писмени послания? Големи огледала?

— Може би използват папагали — обади се Луис и отиде при другите в пилотското помещение. — Папагали, специално отглеждани за целта, твърде едри, за да могат да полетят. Просто стоят накацали по планинските върхове и си разменят крясъци.

Говорещия с животни се обърна към Луис.

— Цели четири часа се опитвам да се свържа с пръстеновия свят. Цели четири часа неговите жители не ми обръщат внимание. Показаха абсолютно презрение към мен. Не ме удостоиха с една дума. Мускулите ми се размекнаха от физическо бездействие. Козината ми е сплъстена. Очите ми не могат да се фокусират. Стаята ми е тясна. Микровълновата ми печка затопля месото до една и съща температура, и тя не е правилната температура, а отгоре на всичко не мога да поправя печката. Ако не бяха твоята помощ и твоите идеи, Луис, щях да изпадна в отчаяние.

— Дали е възможно да са се лишили от цивилизованост? — разсъди на глас Несус. — Би било много глупаво от тяхна страна.

— Може и да са мъртви — отвърна Говорещия с животни със злост в гласа. — Което също би било глупаво. Това, че не пожелаха контакт с нас, определено беше глупаво. Хайде да кацнем и да проверим какво става.

Несус изврещя от ужас.

— Да кацаме на един свят, който може и да е изтребил разумния си вид? Да не би да си полудял?

— Как иначе ще разберем?

— Естествено, че ще кацнем — включи се Тила. — Не сме дошли дотук, за да се въртим в кръг.

— Забранявам! Говорителю, продължи опитите за контакт.

— Вече ги прекратих.

— Повтори ги!

— Няма да ги повторя.

В разговора се намеси Луис Ву, приел роля на доброволен дипломат.

— Успокой се, космати приятелю! Несус, той е прав. Обитателите на пръстеновия свят нямат какво да ни кажат. Ако беше иначе, щяхме да го узнаем.

— Но какво друго можем да направим, освен да се опитваме да установим контакт?

— Можем да си гледаме работата. Тая, за която сме дошли. Да дадем възможност на онези да си изградят впечатление за нас.

Макар и неохотно, кукловодът се съгласи.

Поеха курс към пръстеновия свят.

Говорещия с животни бе програмирал курса на „Лъжецът“ така, че да мине в близост до ръба на пръстена. Направи това с нежелание, по настояване на Несус. Кукловодът се опасяваше, че хипотетичните обитатели на този свят могат да приемат като заплаха полет над самата повърхност на пръстена им. Нареди също да се приберат синтезните двигатели, които според него имаха вид на оръжия, така че „Лъжецът“ сега се движеше само с помощта на импулсаторите.

Очите нямаше как да оценят мащабността на това, което виждаха. Пръстенът изменяше позицията си твърде бавно. Тъй като гравитацията в кабината се регулираше изкуствено, вътрешното ухо не можеше да усети разликата. Времето се превърна във вакуум, така че Луис за пръв път, откакто напусна земята, почувства желание да си гризе ноктите.

Най-сетне пръстенът се оказа в непосредствена близост до „Лъжецът“. С помощта на импулсаторите Говорещия с животни изведе кораба на кръгова орбита около слънцето. След това започна сближаване с ръба.

Вече се долавяше, че корабът се движи.

От тънка ивица, закриваща няколко звезди, ръбът се превърна в черна стена. Стена, висока няколко хиляди мили и безформена, макар че дори да можеше да се забележи нещо по нея, то нямаше как да бъде разгледано поради скоростта. На разстояние петстотин мили от тях, закрила небосклона под ъгъл от деветдесет градуса, стената се въртеше с адската скорост от 770 мили в секунда. Краищата й изчезваха, превръщаха се сякаш в точки от безкрайността.

Да се втренчваш във всичко това бе равнозначно на навлизането в друга вселена, във вселена от действително прави линии, прави ъгли и всякакви там геометрични абстракции. Луис гледаше като хипнотизиран някаква точка. Що за точка бе тя, извор или тресавище?