Джек Макдевитт - Машините на Бога

Хъч прочете стиха отново и каза:

— Триста години. Второто прекъсване. Предполагаш, че някой е предсказал събитието, така ли?

— Уточнили сме датата на книгата. Тя е една от най-старите, с които разполагаме. Не можем да прочетем кой знае колко, пък и това, което все пак разчитаме, са предимно молитви.

— Кой е направил превода?

— Маги Туфу. Познаваш ли я? Както и да е… Та тя направи времевите аналози. „Човеци“ всъщност се отнася до всички обитатели на планетата, както мъже, така и жени, както в миналото, така и в настоящето. А глаголът, даден като „съди“, се използва както за съдник, така и за някой, който изпълнява присъдата, тоест за палача. — Арт, изглежда, едновременно обясняваше и на нея, и на себе си.

— Пророчеството е коварна игра — каза Хъч. — Сред религиозните групи е много популярно да се предсказват катастрофални събития. Направете достатъчно предсказания и все някое ще се окаже вярно.

Арт кимна.

— И аз мисля така. Но някои хора се зачудиха дали онова нещо на луната не маркира по някакъв начин, че този свят е обречен на периодично разрушаване.

В 19:00 ч. совалката беше натоварена и готова да последва „Алфа“. Карсън провери всичко, за да е сигурен, че контейнерите няма да се разместят, и загледа отдалечаването на подводницата. Еди седеше в мехура си, без да мърда, със скръстени ръце, и гледаше право пред себе си.

Карсън включи захранването и уведоми пазача, че тръгва.

Слънцето се беше скрило зад върховете, задуха силен вятър. Плажът светлееше, около кулите се разбиваха вълни. На Карсън много му се щеше да е далеч оттук, да се върне в окръг Колумбия и да се разхожда на слънце, без Фликинджъров скафандър.

И все пак беше много ядосан. Когато преди шест години беше дошъл тук, беше възприемал Храма с неговите каменни стени като вечен. Дълго след като той се пренесеше в един по-щастлив свят, Храмът щеше да е тук. За всички тях той беше символ на стабилност. На представата, че нещата, които са наистина важни, не умират.

Той дръпна лоста и совалката се понесе през облаците.

Нотическите кули изчезнаха в здрача.

През 2187 година Александър Лаплант завършил първата фаза от разкопките в Содом и стигнал до извода, че градът е бил опожарен — съдба доста популярна в библейските времена. Но той предложил две хипотези, които предизвикали бурни дебати:

(1) че мястото е много по-старо, отколкото се предполагало, т.е. датирало от около 5000-та година преди новата ера;

(2) че според компютърната реконструкция, градът е разрушен от нещо близко до съвременните оръжия.

Отпуснатите на Лаплант средства били спрени през 2189 година. Втора експедиция, ръководена от Оливър Касъл и Ариан Аджани, проверила и двете предположения. Експедицията потвърдила по-ранната дата, но не намерила убедителни доказателства в подкрепа на онова, което било станало известно като „бомбената теория“.

Лаплант е уволнен от Университета в Пенсилвания през 2195 година и понастоящем преподава в университета „Радисън“ в Лондон.

Марджъри Голд

Разкопки в Мъртво море

Куракуа. Вторник; 21:48 ч. (двайсет и осем минути преди полунощ).

И двете совалки бяха разтоварили съдържанието си на „Винкелман“ и бяха обратно на път към повърхността, когато единайсеттонният свръхзамразен леден блок, обозначен като №171 в списъка на „Козмик“, пресече екватора и влезе в южното полукълбо. Прелетя като шепот над огряната от луната тундра и безформените гори. От блока се отцепваха блестящи късове и мрачният пейзаж моментално се освети.

Срещу предното стъкло на „Алфа“ летеше сняг. Хъч (която беше изчакала Карсън на „Винк“ и след това го беше последвала надолу) виждаше подводницата и совалката на Храма, обградени с ореол от светлини на плаващия кей. Вратата на товарното помещение на совалката беше отворена — Карсън и Лофъри товареха поредните контейнери.

На екрана над главата й се появи образът на Джанет Алегри.

— Здравей, Хъч — каза тя. Косата й беше силно прилепнала от енергийното поле. Говореше от подводницата. — Май малко изоставаме с план А. Не можахме да изкараме достатъчно багаж на кея.

— Лошото време ли ви попречи?

— Малко е влажно наистина. Но проблемът са хората. Всички търчат да събират артефакти.

Много далеч на юг към океана плъзна светкавица.

Хъч разбра. Под натиска на екстремната ситуация Хенри беше готов да рискува нещата, които вече беше събрал — които в крайна сметка бяха прилежно изкопирани на холограми, за да увеличи шансовете за намиране на онова, което наистина търсеше.