Джек Макдевитт - Машините на Бога

До краката им зееше отворът на някаква шахта. Зелените лампи се спускаха надолу у придружени от двойка трептящи дебели тръби.

— Изтегляме пясък — каза Ричард и стъпи в шахтата.

Теглото му го понесе надолу. Хъч изчака няколко секунди и го последва.

— Сега ще влезем в Долния храм — каза той. — Добре дошла в деветхилядната година преди новата ера.

Шахтата беше прокопана през сивкава скала.

— Ричард — попита тя, — мислиш ли, че наистина има някаква възможност да се намери розетски камък? На мен ми изглежда доста възможно.

— Не е задължително. Не си забравила, че това е бил кръстопът, нали? Много е вероятно да са издълбали молитва или някаква възхваляваща история на някоя стена, и то на няколко езика. Всъщност Хенри е убеден, че са го направили. Големите въпроси обаче са дали някоя от тях е оцеляла и дали ще имаме време да я открием, ако съществува.

Хъч все още не можеше да види дъното.

— Каменната стена зад теб — продължи Ричард — е част от външната ограда. В момента сме извън военния пост. — От шахтата тръгваше тунел. Зелените лампи и тръбите продължаваха в него. — Това е точно над приземното ниво през военната епоха. — Той заплува към галерията. — В момента изпомпват утайките. Това си е една постоянна борба — тинята е вездесъща и щом я изпомпат, нахлува пак.

Тя го последва. Пред тях се виждаха някакви бели светлини и движещи се сенки.

— Джордж? — Сега Ричард говореше по общия канал. — Ти ли си?

Една огромна фигура клечеше над черна кутия. Раздвижи се и се обърна към тях.

— Ужас — каза фигурата. — Мислех, че сте смяната. Как я караш, Ричард?

Хъч чуваше тихото жужене на машини и плискането на вода.

— Хъч — каза Ричард, — това е Джордж Хакет. Инженер на проекта.

Хакет сигурно беше почти два метра. Беше се навел над нещо, което може би беше помпа, и се опита да поздрави, без да откъсва поглед от него.

— Къде е партньорът ти? — попита Ричард.

Хакет посочи тръбите, които продължаваха в един страничен коридор, и отвърна:

— На другия край.

— В момента сме точно над военния параклис — каза Ричард на Хъч. — Опитват се да почистят долните помещения.

— Какво има в тях? — попита тя.

— Не знаем още — отвърна Джордж. — Не знаем нищо, освен че са разположени в западната част. Вероятно са били бараки. Но може да са и части от първоначалния параклис.

— Мислех, че вече сте разбрали — каза Хъч. — Това е мястото, където сте открили барелефите на Тъл, нали?

— Успяхме да влезем само в част от него — каза Джордж. — Сигурно има още. Вероятността да е точно тук е много голяма.

Тинята им стигаше до глезените. Навсякъде около тях имаше кабели, кофи за събиране на отпадъците, прътове, кирки и камъни.

— Защо е толкова важен параклисът? Освен че в него има останки от касумелската серия.

Джордж говореше по личния си канал — сигурно на човека на другия край на тръбите. След това, очевидно доволен, се обърна към нея. Налягането в тръбите намаля.

— Това е било стражева охрана на една от основните цивилизации, Хъч. Но ние не знаем нищо за тези хора. Не знаем какво е било най-важно за тях, как са възприемали себе си, какво биха мислили за нас. Параклисите и храмовете обаче са места, които често разкриват най-важните ценности на цивилизациите, към които принадлежат.

— Шегуваш се — каза Хъч.

— Не. Ако искаш да разбереш какво е важно за един народ, прочети митологията му. Какви отговори дават на основните въпроси. — Той се усмихна и й се стори, че я оглежда, но не беше сигурна.

— Хъч — обади се Ричард — Хенри е право нагоре, в едно от преддверията. Там, където са намерили барелефите на Тъл. Искаш ли да ги видиш?

— Мисля, че ще ги пропусна — отвърна тя. — Нямам никакво време.

— Добре. Знаеш ли как да се върнеш?

— Разбира се.

Ричард отплува, а Хъч, заслушана в слабото съскане на кислородния си контейнер, попита:

— Как вървят нещата?

— Не много добре — усмихна се Джордж.

— Очаквах да намеря екипа тук. Къде са изчезнали всички?

— Франк и Линда са с Хенри. Останалите са в Сийпойнт. Наистина не може да се направи кой знае какво, преди да сме почистили тук долу. След това ще направим проучване за още надписи на касумелски С. Когато Маги… Знаеш ли я Маги?

— Не.

— Маги Туфу е нашият екзофилолог. Имаме неколкостотин надписа на линеен касумелски С от този район. Но повечето са къси, само по няколко думи. Когато тя ни каже, че разполага с достатъчно, за да може да го разчете, това ще бъде сигналът да се изтеглим.