Джек Макдевитт - Машините на Бога

— Искаш да я нарежа на парчета?

— Не. Пусни я, както си е.

— Ами ако не се измъкнат навреме? Или просто не успеят? Кучи сине, това е цяла планина! Не можеш просто ей така да я пуснеш в океана.

— Та те са под водата, да му се не види! Нищо няма да им стане.

— Съмнявам се.

— Ами тогава, имаш ли нещо по-малко?

— Разбира се. Почти всичко останало е по-малко.

— Добре. Избери си едно и го пусни. И не се притеснявай — докато стигне до долу, ще загуби голяма част от масата си.

— Ами! Ще си падне почти цяло. Защо го правим, Сил?

— Виж какво, Джейк. Тия хора ни играят лоши игрички. Точно в момента май имат намерение да останат след изтичане на крайния срок. Така че ги предупреждаваме. Върши си работата и не задавай много въпроси.

— Добре. Кога?

— Сега. Колко време ще отнеме?

— Трудно е да се каже. Около десет часа.

— Добре. Дръж ме в течение. И, Джейк…

— Да?

— Гледай да се пльокне хубавичко.

Храмът на ветровете лежеше наполовина заровен в океанското дъно — един полигон от кули, портали и масивни колони. Стените се срещаха под странни ъгли и тръгваха в бъркотия от посоки. Стъпала водеха към горните зали, които вече не съществуваха. (Стъпалата бяха пригодени за нормален човешки ръст.) Всяко налично пространство беше обсипано с древни символи. Навсякъде бяха разпръснати арки и балюстради. Един относително непокътнат покрив с формата на хипербола стигаше почти до морското дъно, придавайки по този начин изгледа на коруба на костенурка на цялата конструкция.

— Като цяло — каза Ричард на Хъч, докато приближаваха с джетовете — тази архитектура предполага една доста еснафска религия. Излъчва предпазливост и прагматизъм и говори за вяра, която използва боговете главно за да се грижат за дъждовете и да благославят браковете. Били са загрижени вероятно най-вече за домакинството и селското си стопанство, за разлика от космологията на Нотическите кули. Би било интересно да се проследи историята им през този период, от Кулите до Храма, и да се открие какво се е случило.

Спряха двигателите на джетовете и се понесоха към главния вход.

— Архитектурата изглежда така, сякаш е била проектирана от колектив — каза Хъч. — Има пълно разминаване в стиловете.

— Не е бил построен наведнъж — отвърна той. — Първоначално Храмът е бил една-единствена сграда. Параклис за военна база. — Те покръжиха пред огромната колонада, която охраняваше главния вход. — С годините са прибавяли едни елементи, унищожавали са други, променяли са решенията си. В резултат се е появила мрежа от стаи, коридори, балкони и ниши, които обграждат централния кораб на Храма. По-голямата част са се сринали, макар че самият централен кораб все още се държи. Един бог знае как. Опасен е, между другото. Може да се срути всеки момент. Карсън ми каза, че били на ръба да отложат работата, за да извикат инженери, които да го поукрепят.

Хъч огледа каменните стени със съмнение.

— Може би е добре, че ни гонят оттук. Преди някой да загине.

Ричард я погледна с фалшиво презрение.

— Зная, че си тук достатъчно дълго, за да не кажеш нещо такова на тези хора.

— Не се безпокой — увери го тя. — Няма да ги притеснявам.

Между покрива и колонадата имаше разстояние и сред стълбовете проникваше слънчева светлина. Спряха, за да разгледат издълбаните символи. Беше трудно да се видят през натрупаната тиня и общото разрушение, но тя видя нещо, което приличаше на слънчев изгрев. И нещо, което беше или морски звяр с пипала, или дърво. Ако не друго, Храмът на ветровете със сигурност беше доста солиден. Масивен. Построен за векове. Подобната му на гръб на животно структура щеше да му придава доста аеродинамична форма, ако беше останал на сушата. Хъч се зачуди дали това не е било свързано с предназначението му.

— Кой му е дал името? — попита тя.

— Всъщност — каза Ричард — той е имал доста имена през различните векове. Наблюдателната кула. Крайпътния. Южен шлем, което е дошло от едно съзвездие. И може би още някои, за които не знаем. „Храм на ветровете“ е едно от последните. Открила го е Елоиз Хапуел и тя е направила избора. Между другото идеята е да се внуши преходността на живота. Трептяща свещ през ветровита нощ.

— Чувала съм някъде това.

— Тази представа е често срещана сред земните култури. А също и сред някои на Нок. Това е универсален символ, Хъч. Поради тази причина църквите и храмовете обикновено се строят от камък, който да служи като контрапункт. За да се намекне, че те поне са твърди и постоянни, или по-точно вярата.