Джек Макдевитт - Машините на Бога

— Нещо друго, което трябва да знам, Марк?

— Йенсен се обади, точно преди да пристигнеш. Те също имат проблеми с оборудването и тя ми каза, че закъсняват с графика. С около осем часа. Още не е на бюрото ти.

На Хелм това не му се понрави. Намеренията му бяха да е готов за действия трийсет часа предсрочно. Това щеше да позволи да има няколко часа, в случай че нещо се обърка, и въпреки това екипите да могат да бъдат изтеглени навреме. Йенсен ръководеше 27-а група, която имаше за задача да зарови едно от ядрените оръжия в най-далечната част на ледената покривка. Осем проклети часа. Е, щеше да го преживее. Но ако станеше по-зле, щеше да й отреже главата.

Прелисти съобщенията си и едно от тях задържа погледа му.

ДО:ДИРЕКТОРА НА НОРТКОМ

ДИРЕКТОРА НА САУТКОМ

ГЛАВНИЯ ПИЛОТ

ОТ:ДИРЕКТОРА НА ПРОЕКТ „НАДЕЖДА“

ПРЕДМЕТ:ПРОЦЕДУРНИ ВЪПРОСИ

ЗАХВАНАЛИ СМЕ СЕ С ЕДИН ПРОЕКТ, КОЙТО Е КАКТО БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН, ТАКА И СЛОЖЕН. ТЕКУЩИТЕ ДОКЛАДИ СЕГА ЩЕ СЕ АКТУАЛИЗИРАТ КАКТО Е УПОМЕНАТО В НАРЪЧНИКА, РАЗДЕЛ 447112.3(В). МОЛБИ ЗА КОНКРЕТНА ПОМОЩ ЩЕ СЕ ПРЕДАВАТ ПО ОПКОМА КАКТО Е УПОМЕНАТО. НИЕ СМЕ В ПОСТОЯННА ГОТОВНОСТ ДА ОКАЖЕМ ПОМОЩ, КЪДЕТО Е НЕОБХОДИМО. В ДОПЪЛНЕНИЕ ВСИЧКИ ПРОЦЕДУРИ ПО ДЕТОНАЦИЯТА ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВЯТ ТАКА, ЧЕ ДА ПОЗВОЛЯВАТ ИНТЕРВЕНЦИЯ ДО ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ. ПОТВЪРДЕТЕ.

Хелм го прочете няколко пъти.

— Видя ли, Марк? „До последния момент“.

Кейси кимна.

— Вече изпратих потвърждението.

— Тя много добре знае, че сме готови да спрем в последния момент. За какво е всичко това, по дяволите?

— Нямам представа. Аз просто работя тук.

— Нещо се е случило. — Хелм присви очи. — Свържи ме с нея, Марк.

На екрана се появи Мелани Тръскот. Беше в апартамента си, седеше на едно канапе, на скута й имаше разтворен бележник, а по възглавниците — разхвърляни листове.

— Ян — каза тя, — какво има?

Хелм не харесваше кралското поведение на Тръскот. Тази жена обичаше да парадира с поста си. Съдържаше се и в усмивката й, и в авторитарния й тон, и в отказа й да се съветва с него, преди да вземе решение за конкретни действия или за издаването на заповеди.

— Готови сме да прекъснем, дори ако ни предупредят момент преди това — каза той.

— Зная — отвърна тя и затвори тефтера си.

— Какво става? Да не би някой да се опитва да ни изнудва?

— Шефовете са загрижени, че един или няколко от хората на Джейкъби могат да откажат да напуснат, когато дойде крайният срок. Искат да са сигурни, че никой няма да загине.

— Стига, Мелани! — кипна Хелм. — Могат да се опитат да блъфират, но можеш да си съвсем сигурна, че на никой от тях не му се ще да е там, когато връхлети стената от лед и вода.

— Това не е всичко. — Тръскот изглеждаше загрижена. — Говорих с техния пилот. Тя казва, че там става нещо голямо и може да се окаже, че са съвсем близо до находката. Хванахме няколко от съобщенията по техните канали и там става въпрос за същото нещо.

— Тогава им изпратете предупреждение. Припомнете им какво сме заложили в цялата работа. Но недейте да отстъпвате сега. Ако го направите, никога няма да се отървем от тях. Слушай, Мелани, просто не можем вечно да продължаваме по тоя начин. Климатът тук влияе много лошо върху оборудването, а и то не е чак толкова добро. Ако забавим операцията дори само с няколко дни, не мога да гарантирам, че всичко ще се взриви в необходимата последователност. — Кейси направи знак с очи, но Хелм не му обърна внимание.

— Не мога да направя нищо по въпроса. — Тръскот започна да подрежда нещата си и даде знак, че разговорът е свършил. — Ще се подчиним на нарежданията.

Когато изчезна от екрана, Кейси се усмихна.

— Оборудването не е последен вик на техниката, но не е и пред разпад.

— Малко преувеличение е полезно за душата. Знаеш ли какво не й е наред, Марк? Не може да прави разлика между онова, което ръководството й казва, и онова, което всъщност иска от нея. Кейсуей си пази задника, за всеки случай. Но той иска работата да бъде свършена. Ако нещата не вървят по схемата, на Тръскот лошо й се пише. Както и на мен.

— И какво смяташ да направиш?

Хелм се загледа през прозореца. Небето и ледът бяха с един и същи цвят.

— Не зная. Може би ще я направя добър мениджър напук на нея самата.

Тръскот знаеше, че Хелм е прав. Тоя кучи син не струваше дори колкото барута, с който човек да го взриви. Но беше прав. Тя знаеше това, винаги го беше знаела. Те нямаше да си тръгнат доброволно. Трябваше да бъдат изритани.