Джек Макдевитт - Машините на Бога

Вятърът духна, един от пеликаните прелетя наблизо.

„Колко ли неща виждаш с тия очи, които гледат в различни посоки?“

Защо беше тръгнала без оръжие? Знаеше, че има опасност. Но преди никога не я бяха нападали, никъде. Мамка му!

Едно от очите помръдна и се вторачи над рамото й в нещо зад нея.

— Вече съм при теб — чу се гласът на Джанет. — Няма страшно. — Хъч чу виенето на подводницата и съскането на въздухопреработвателя.

Съществото се намираше вътре в U-образния кей, така че платформите го разделяха от морето. Щеше да е трудно подводницата да се докара директно до него. Но това нямаше значение. Хъч зачака пропукването на пулсатор.

Вместо това обаче подводницата се блъсна в кея. Очите се извърнаха от Хъч.

— Добре. — Тонът на Джанет се беше променил, беше придобил тежестта на команда. — Бягай. В совалката. Бързо!

Хъч скочи и побягна. И в същия момент видя как Джанет изскача от кабината на подводницата с гаечен ключ в ръка. Съществото се обърна към нея. Пипалата изплющяха, челюстите се отвориха, очите се дръпнаха назад. Джанет, красивата, русата, извадената от списание Джанет влезе в гърчещата се бъркотия и стовари с все сила гаечния ключ право върху главата на съществото. От черепа му бликна зелена течност и то се килна на една страна. Сборичкаха се, паднаха във водата и потънаха.

Хъч зяпна и хукна да помага. Двамата се показаха на повърхността. Джанет блъсна главата на съществото в кея, то потръпна и после бавно започна да потъва.

Хъч й помогна да се качи и попита:

— Защо не взе някакво оръжие?

— Напротив. Грабнах първото, което ми беше подръка.

Сега беше ред на Хъч да се ядоса.

— Абе вие нямате ли пулсатори?

Джанет се усмихна. Имаше драскотини и все още дишаше тежко. Косата беше паднала върху лицето й, а на няколко места имаше кървящи рани. Но на Хъч й изглеждаше адски красива.

— Имаме някъде. Но ми се стори, че искаш да дойда бързо.

— Благодаря — каза Хъч.

Джанет я прегърна през раменете. Енергийните им полета просветнаха.

— Този път беше за сметка на заведението — каза Джанет. — Но недей да го повтаряш. Разбра ли?

— Беше ли всъщност опасно? — попита Хъч. — То само си стоеше и ме гледаше.

Битката на брега също беше приключила. Няколко от покритите с козина същества наблюдаваха морето от една скала на безопасно разстояние.

— Пръчкокраките закусват с плажните маймуни — каза Джанет. — Това сигурно не е знаело какво точно да прави с теб.

Център на „Козмик“ за контрол на повърхността — юг. Вторник; 09:00 ч. време на Храма.

Живите светове бяха изключително редки. Причината за това, изглежда, беше, че подобните на Юпитер планети бяха също доста редки. В Слънчевата система способността на Юпитер да отклонява кометите беше намалила броя на големите влияния върху Земята до четвърт процент от онова, което би могло да се очаква иначе. И бе направила живота на Земята възможен.

С функциониращата си екосистема, с почти земната си гравитация, с изобилието на вода, с липсата на собственик Куракуа беше дар от Бога за измъчената човешка раса. Беше неизбежно първото всеобхватно тераформиращо усилие да не бъде направено именно там. Това беше вторият шанс, възможност да се приложат уроците, научени с много болка на Земята. Куракуа щеше да стане дом на една нова раса човеци.

Идеалистите бяха направили хиляди планове, за да са сигурни, че децата на Куракуа ще се отнасят към този свят, както и един към друг, с уважение. На звездите нямаше да бъде донесен национализмът, нито промишлената експлоатация. На нищетата и невежеството нямаше да им бъде позволено да пуснат корени. Различните раси и религии щяха да съществуват в хармония, а идеологиите, налагали разделение в лошото старо време, щяха да ударят на камък.

Ян Хелм, както и множество други, щеше да повярва на това едва когато го видеше с очите си.

Плановете за Куракуа можеше да се осъществят, но положението там щеше да си има своята специфика. Никога нямаше да се стигне до утопията, която защитниците й обещаваха. Той знаеше това. Фактът, че толкова много от хората, които вземаха решенията, свързани с проекта, очевидно не си даваха сметка за това, го накара да постави под въпрос както компетентността, така и единството им.

Проектът „Надежда“ не беше стигнал до прага на тази първа фаза от съществуването си толкова лесно. Защитниците на околната среда бяха осъдили отклоняването на средства от жизненоважните нужди на Земята; Последователите на Исус бяха заклеймили всички опити за напускане на Земята, защото те не били в съгласие с предначертаното от Бог и поради това били светотатствени; националистите и расистите искаха изключителни права върху новия свят. Моралистите пък беснееха против унищожението на цели видове, което неизбежно щеше да последва процеса на тераформиране. Съществуваха и сериозни съмнения, че ще има достатъчно политическа воля, а и пари, за да се осигури поне известен шанс за успех.