Джек Макдевитт - Машините на Бога

Мамка му!

Натисна бутона и повика Харви.

ПРОЕКТ „НАДЕЖДА“

Конкретизиране на първа фаза

По наша преценка деветстотин милиона тона лед ще бъдат разтопени на двата полюса през първите шейсет секунди след първоначалната детонация. Реакцията спрямо високата температура, произведена от ядрените съоръжения, ще продължи с голяма скорост за неопределен период, зависещ от способността ни да взривим подводните вулкани. Най-точните предположения са както следва:

(1) Земетресения до 16,3 по скалата на Гроувнър по протежение на всички главни уязвими линии в рамките на 50 градуса от двата полюса.

(2) Цунами из цялото Южно море. Гигантски вълни, нещо никога невиждано на Земята в цялата й записана история. В действителност огромни зони от морето просто ще напуснат басейна и ще залеят сушата, навлизайки на хиляди километри.

(3) Валежите, дори и да не са провокирани от въвеждането на „снежните топки“, ще продължат през по-голямата част от годината. Ще продължат доста обилно през следващите десет-петнайсет години, преди да се стабилизират на едно средно ниво, което ще е приблизително 33% по-високо от стандартите в момента.

Трябва да се отбележи обаче, че наличието на вулкани в южната полярна зона, съчетано с нашата липса на опит в операции в такъв мащаб, както и с променливите, изброени в Допълнение (1), въздават ситуация, която е крайно непредсказуема.

На борда на „Джак Краус“. Вторник; 14:22 ч.

„Снежната топка“ се тътреше бавно на слънчевата светлина и малко по малко се уголемяваше на екраните му. На нейния изкривен и очукан фон влекачът изглеждаше съвсем малък. От единия й край беше откъртено голямо парче. Наистина беше доста големичка. Джейк Хофър намали скоростта и избра допирната точка. Някъде по средата на оста на въртене. Ето там. Над един пласт равен, пропукан лед.

Наблюдаваше данните, които се появяваха на контролното му табло. Всъщност се приземяваше върху някакво плато, чиито склонове се спускаха до един бог знае къде. Куракуа се въртеше високо в небето. Докато той гледаше, се появи луната, а слънцето бързо се спусна към скалистия „хоризонт“. Явлението неизбежно причиняваше слаб световъртеж. Той изключи екрана на пилотската си кабина и загледа мониторите. Числата примигваха едно след друго, лампичките просветваха с готовност. След няколко минути „Джак Краус“ докосна повърхността с лек подскок и шиповете му се забиха стабилно в леда.

Лампичките просветнаха в тъмножълто.

Програмата за преадаптация се задейства. Сензорите изчислиха разпределението на масата и ротационната конфигурация, след което прецениха курса и скоростта. Първата смяна от спомагателни двигатели прогърмя.

След четири часа той вече караше „снежната топка“ към временната й орбита около Куракуа.

След седмица-две той и другият пилот на влекачи, Мери Купър, щяха да започнат истинската фаза на тази операция: да запращат повече от двеста въртящи се по орбита късове лед към повърхността на планетата, да ги прицелват, както правеше той сега, като се вкопават в тях и след това ги завличат към мишените им. А щом това последно спускане започнеше, щяха да използват лъчи от частици, за да ги превърнат в дъжд. Правеше му удоволствие мисълта, че този масивен айсберг в крайна сметка ще падне като нежен летен душ върху съсухрената равнина.

Комуникаторът му избибипка.

— Джейк?

Той разпозна дрезгавия глас на Харви Сил и включи монитора.

Сил тъкмо даваше наставления на някого извън камерата. Обикновено офисът на шефа беше спокоен, но днес се чуваха гласове, мяркаха се техници — изобщо раздвижване. Датата приближаваше.

Сил се почеса по слепоочието.

— Джейк, на две-седемнайсет ли си се заклещил?

— Две-деветнайсет.

— Както и да е. Хвана ли я?

— Да…

— Добре. Искам да я пуснеш.

Хофер се наведе напред и настрои картината.

— Не те чух добре.

— Искам да я пуснеш в Южното море. Яката.

Това не можеше да е вярно.

— Харви, та там са хората от Академията.

— Знам. Пусни я на около хиляда и шестстотин километра от Храма. Можеш ли да го направиш с приблизителна точност?

— Мога. — Хофър беше ужасен. — Но не искам.

Изражението на Сил не се промени.

— Въпреки това го направи.

— Харви, това ще ги убие. Какво ви става там бе, момче; та, да не сте си загубили ума?

— За бога, Хофър, става въпрос само за един къс. Никой няма да пострада. Освен това ще се погрижим да ги предупредим навреме.