Джек Макдевитт - Машините на Бога

Въпреки това Хелм трябваше да признае, че той самият няма по-добра идея. Унищожаването на горите, замърсяването на околната среда, урбанизацията — всичко това беше стигнало до такъв етап, че нямаше връщане назад. Изследванията показваха, че дори ако всички хора изчезнат, на Земята пак ще са й необходими хилядолетия, за да се върне в първоначалния си вид.

Всичко това си имаше и положителната страна: Хелм беше направил доходна и задоволителна кариера на базата на специалността си. Той беше планетен инженер и беше взел дипломата си през шейсетте години, когато само астрономите мислеха сериозно за звездите. Беше избрал за тема на докторската си дисертация проблема за Венера, където се преценяваше, че необходимото време за създаване на един обитаем свят варира в рамките на няколко века. (За Марс, разбира се, и дума не можеше да става, защото нямаше начин, по който можеше да се преодолее осакатяващата му слаба гравитация.)

Нок беше втори кандидат. Но той вече беше населен. И макар че имаше движение в защита на идеята за заселване и експлоатиране на тази планета-градина, политиката за ненамеса щеше да продължава и за в бъдеще.

Още една причина, поради която трябваше да се направи така, че проект „Надежда“ да успее.

Почти четирийсет процента от водата на Куракуа беше замръзнала около полюсите. Първата фаза на проект „Надежда“ имаше за цел да освободи тази вода. Океаните щяха да се напълнят, по повърхността щяха да потекат нови реки и с една подходяща организация можеха да започнат модификациите на климата.

Хелм често разсъждаваше върху факта, че други хора бяха контролирали по-стратегически важни мощности, но никога не ги бяха използвали. Никой не беше направил по-голям удар от този, който Ян Хелм щеше да нанесе, когато след три дни задейства арсенала си от ядрени оръжия и лъчеви прожектори. Дори Хардинг, който беше на другия полюс, щеше да бъде хвърлен в тъча. Това беше вярно, въпреки че системите за реконфигурация бяха разпределени по равно. Но ледените пластове на юг бяха много нестабилни върху тесните ивици земя, а океанското дъно беше отрупано с вулкани. Хелм беше сигурен, че ще може да прилъже някои от вулканите да съдействат за каузата със своята енергия.

Вечните ледове трябваше да бъдат разтопени едновременно. Никой не можеше да каже със сигурност какво ще стане с момента на въртене, ако тежестта на единия полюс бъде внезапно променена, а на другия — не.

Хелм се завърна в главната си квартира след преглед на ситуацията по същото време, когато Джанет Алегри стоварваше гаечния ключ върху пръчкокрака. Беше доволен от начина, по който вървеше подготовката, и беше сигурен, че ледените пластове ще се разтопят от раз.

Сега кръжеше над няколкото боядисани в червено бараки и площадките за приземяване, от които се състоеше Южна Надежда. Снежните полета се простираха във всички посоки. Небето беше ясно, а слънцето отиваше на заник — така беше от няколко месеца.

Хелм се спусна на площадката, мина през херметическата камера и влезе в работната зала.

Марк Кейси седеше сам сред екраните и оборудването за свръзка и говореше по комуникатора си. Махна на шефа си и продължи да говори.

Хелм седна на бюрото си, за да провери пристигналите съобщения. Чуваше достатъчно от разговора на своя подчинен, за да разбере, че не е много доволен.

Кейси беше висок върлинест мъж с твърд характер. Не си позволяваше нито излишни жестове, нито излишни приказки. Оредялата му коса беше заресана върху темето, имаше и добре поддържана брада. Обърна се към Хелм и направи жест, с който искаше да каже, че светът е пълен с некомпетентни хора.

— Още една мъртва сърцевина — каза той, след като привърши с разговора. — Твоето пътуване как мина?

— Добре. Готови сме.

— Всички се отчетоха. — Кейси почеса с показалец едно петно над дясната си вежда. — Ако продължим да си хабим ядрата обаче, ще си имаме проблеми. Останало ни е само още едно.

— Евтини тъпи номера — каза Хелм. — Някой в „Доставки“ трупа пари.

Кейси сви рамене.

— Навън е четирийсет и пет под нулата. Не мога да повярвам, че въобще нещо работи.

На стената срещу херметическата камера беше монтирана електронна схема на ледената покривка. Цветни лампички маркираха местата, където имаше ядрени оръжия: червени, където бяха поставени във вулканите, бели, където бяха поставени в самите ледени пластове, и зелени за тези места, където продължаваха да работят разни екипи. Имаше пет зелени лампички.