Джек Макдевитт - Машините на Бога

— Да прави компания на умиращия бог — предположи Хъч.

Той кимна и тя си даде сметка, че какъвто и да е Еди Джулиана, той е и ще си остане непоправим романтик.

След два часа тя вече беше във въздуха, на път за „Винк“.

— Джанет, чуваш ли ме? Обажда се Хъч.

— Не, Хъч, Джанет спи. Аз съм Арт Гибс.

— Приятно ми е, Арт.

— С какво мога да ти бъда полезен?

— Ами, нищо. Просто ми доскуча.

— Къде си?

— Гоня си кораба. Но няма да го догоня в близките няколко часа. — Пауза. — Ти какво точно правиш в тази експедиция, Арт?

— Предимно копая. Съжалявам, че те изпуснах днес. Чух, че си страхотно парче.

Хъч се усмихна и включи видеото.

— За да разсея илюзиите — каза тя. — Но е приятно да го чуя.

— Слуховете не казват и половината истина — рече галантно Арт.

Беше към петдесетте, плешив, с коремче. Попита я дали вече е била на Куракуа, какво толкова е направила, че така да впечатли Ричард Уолд, и какво мисли за Храма на ветровете. Както всички останали, и той беше доста повлиян от наближаващата евакуация.

— Може би ще оцелее — каза тя. — Под водата е. А Нотическите кули изглеждат доста солидни.

— И дума да не става. Няколко часа след като бутнат вечните ледове в океана, ще се вдигнат огромни вълни и…

При нея слънцето беше изчезнало и сега тя се плъзгаше в тъмнина. Прозорецът вляво от нея гледаше към Бездната. Тя зърна космическата станция на „Козмик“ — самотна ярка звезда.

— Някой друг — продължи Арт — ще дойде тук след няколко хиляди години, за да си опита късмета. Ще бъде интересна загадка според мен: високо технологични останки в един не толкова високо технологичен свят.

— Арт, бил ли си на Оз?

— Да.

— И как ти се стори?

— Мисля, че никога няма да разберем какво е.

— Не ти ли се струва странно, че е бил обгорен по същото време, когато е бил разрушен военният пост?

— Обгорен е през същата ера — каза той. — Не забравяй, че укреплението е изчезнало през една епоха на всеобхватно разрушение.

— Точно за това ти говоря. Дали не е възможно да има някаква връзка?

— Не разбирам как би могло да има. — Той изду бузата си с език и се намръщи. — Наистина не знам.

— Франк Карсън спомена, че може да има връзка между събитията на Оз и мащабните разрушения на Куракуа.

— И каква? Може, но в най-общ план, Хъч. Прекъсванията са се случвали през много големи периоди. Но не е задължително да са били по едно и също време. Само през една и съща ера. Има разлика и мисля, че влизаме в капан, когато направим разлика между Куракуа и Оз. Ти май се интересуваш от прекъсванията, а?

— Да.

— Тогава ще ти кажа нещо. Става въпрос за съвпадение, разбира се.

— Какво?

— Имаме едно преведено стихотворение. Чакай да го намеря. Аха, ето го. Чувала ли си за Архиварите?

— Не.

— Властвали са в този район приблизително между 1400 година преди новата ера и падането на Източната империя около четиристотин години по-късно.

— Архивари?

— Наричат ги така, защото са пазели архиви за всичко. Подробни счетоводни сметки, списъци със стоки, медицински картони, статистика за целия живот по онова време. Били са доста напреднали. — Той се усмихна. — В бюрократично отношение. Много са приличали на нас. Изглежда, дори са имали застрахователни полици. И сега, тяхната гибел, падането на Източната империя и Второто прекъсване — всичко това, изглежда, се е случило горе-долу хиляда години преди новата ера.

— Ясно. — На монитора на Хъч се бяха появили десетина реда от някакъв текст.

— Ако се съди по комерсиалния характер на документите, които са останали от тях, Архиварите явно не са били нито философски, нито религиозно настроени. По тяхно време Храмът е бил сведен просто до исторически куриоз. Но пък открихме една книга с молитви в един от техните градове. Валдипаа. Не е много далеч оттук. Следващата спирка по търговския път на запад. Поемата на екрана ти е от тази книга.

Тя го прочете два пъти.

— Какво означава „Пътищата Божии“? А „Машините на Бога“?

Арт сви рамене.

— Какъв е смисълът тогава?

— Билат. Герой. Известно време са го използвали за маркиране на началото на ерата на Архиварите. Завзел е властта някъде около 1350 година преди новата ера по нашия календар. Хау-каи между другото е бил нещо като Йерусалим, свещен град, символ на най-доброто на този свят, на което можели да се надяват вярващите.