Джек Макдевитт - Машините на Бога

— Слизам — каза тя.

Тя кацна гладко в морето и влезе в магнитните муфи за скачване, които залепиха совалката за кея. Карсън тъкмо натоварваше последния контейнер, а товарното му отделение оставаше наполовина празно.

Лофъри се усмихна срамежливо. Снегът се хлъзгаше по енергийния му плик.

— Как мога да ви помогна? — попита тя.

Джанет излезе от подводницата и каза игриво:

— Тъкмо навреме идваш. Имаме недостиг от наемна работна ръка.

Морето беше спокойно, върховете покрай брега, както и Кулите, се губеха в мрачината. Карсън, който май нямаше навик да крие чувствата си, изглеждаше нещастен.

— Радвам се да те видя — каза той. — Запретвай ръкавите.

След няколко мига се потопиха под водата и се насочиха към Сийпойнт.

Ако небето беше ясно и ако бяха тръгнали шест минути по-късно, щяха да видят как снарядът се плъзга тихо откъм североизток. Как прави дъга към морето и се скрива зад хоризонта. И всички щяха да забележат внезапното осветяване на южното небе.

Беше спала през по-голямата част от полета от „Винк“, така че беше готова за работа. Тъй като беше твърде дребна, за да е от кой знае каква полза при товаренето на контейнерите, попита Еди какво да прави и той я насочи към един от складовете, където тя намери Томи Лофъри.

На една маса бяха подредени най-различни артефакти.

— Всички са от Долния храм — каза Томи. — Безценни са. С червени етикети. Ще дойдат и други. Всичко е от първостепенна важност, така че трябва да тръгне с първата совалка. Трябва да го опаковаме.

— Покажи как — каза тя.

Той извади отнякъде парче изкуствена материя и я заметна върху два от варелоподобните контейнери, качени на количката. Вдигна един артефакт към светлината и го обърна така, че тя да може да прочете четирите знака на червения етикет, и каза:

— Това е каталожният номер. Вписвай го в списъка на опакованите неща. — След това уви артефакта в найлон, залепи го с тиксо и го сложи в контейнера.

Беше много просто и бързо напълниха и двата контейнера.

— И сега какво? — попита Хъч.

— Ще ги запечатаме. — Томи взе един спрей-пистолет, свързан с маркуч към два барабана, на които пишеше „А“ и „Б“, и го насочи към единия от контейнерите. — Пази се — каза той и дръпна спусъка. Плътна бяла струя се изниза от пистолета и се уви около пакетите.

— Поли-6, с малък обем, разширяващ се твърд уретан — обясни той. — Страхотен материал за опаковане. Биоразградим. И освен това се прилага много бързо. Както виждаш. — Той затвори притока.

— Ти не сложи много — каза Хъч.

— Нужни са му само около пет процента от обема. — Той затвори капака и го заключи.

— Всичко вътре е чупливо. Няма ли да се натроши?

— Не. Поли-6 не упражнява натиск. Когато усети някакво съпротивление, спира. Ето, готови сме и с втория…

Джордж Хакет премести и последните вкаменели дървени парчета, пое си дълбоко дъх и се усмихна доволно, когато не се случи нищо. Това беше най-дълбокото място, до което бяха проникнали — тясна дупка, която водеше към стая, три четвърти пълна с тиня.

— Ще трябва да укрепим покрива, Три — каза той. — От двете страни на отвора.

— Виждаш ли нещо? — попита Три.

Да. Вдясно от него имаше нещо, вероятно някаква мебел, наполовина потънала в тинята, точно извън обсега му. Навремето трябва да е била метална.

— Да — каза Джордж. — Може би мивка. Или пък шкаф. Не мога да кажа със сигурност.

Три тръгна към него с две подпори.

— Дай първо да ги сложим.

— Един момент. — Джордж се опита да се промъкне през отвора. Усещаше много осезателно тежестта на Храма над себе си. — Мисля, че е някаква машина.

— Тук вътре? Каква машина?

— Не знам. Но има някаква кутия. Чакай. — Дупката беше прекалено тясна за него. Той се дръпна малко назад, изрови тиня и парчета камък и опита отново.

— Недей, Джордж — каза Три. — Дай да го направим като хората.

Джордж промуши раменете си през отвора и се опита да продължи нататък.

— Тук има някаква метална рамка. Със… ох, по дяволите, Три, не знам какво да правя с това. — Той насочи камерата на лявата си ръка към машината и се свърза с Маги по комуникатора. — Виждаш ли това, Маги?

— Какво си намерил, Джордж? — чу се гласът й. Той знаеше, че тя се взира в екрана, за да види предмета.

— Не знам. — Вече беше влязъл и стоеше над съоръжението. Метални решетки и пластини, свързани посредством система от пружини и макари. Всички части бяха силно корозирали.

— Освети вляво от себе си — каза Маги. — Там има някакъв поднос. — В подноса имаше някакви малки предмети, които приличаха на камъчета. — Виж дали са свързани по някакъв начин.