Джек Макдевитт - Машините на Бога

Анди вече преглеждаше базата данни:

ЦУНАМИ (МОРСКА ВЪЛНА, СЕИЗМИЧНА ВЪЛНА, ПРИЛИВНА ВЪЛНА) ВЪЛНА В ОКЕАНА, КОЯТО СЕ ПОЯВЯВА В РЕЗУЛТАТ ОТ ПОДВОДНИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ, ВУЛКАНИЧНИ ИЗРИГВАНИЯ ИЛИ НЯКАКВО ДРУГО ПОДВОДНО РАЗДВИЖВАНЕ. ЦУНАМИ МОЖЕ ДА ДОСТИГНЕ ОГРОМНИ РАЗМЕРИ И Е ИЗВЕСТНА С ТОВА, ЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЯВИ НАВСЯКЪДЕ ИЗ ЗЕМНОТО КЪЛБО. (ВИЖ СЪЩО И АРЖЕНТИНСКОТО ПЛОСКО ИЗХЛУЗВАНЕ, 2011 Г.). ЗАПОЧВА КАТО ОБИКНОВЕНА ГРАВИТАЦИОННА ВЪЛНА. ВОДАТА, КОЯТО ОФОРМЯ ЦУНАМИТАТА, СЕ СЪБИРА ЗАД ВЪЛНАТА, ДОКАТО ПОСЛЕДНАТА СЕ ДВИЖИ СРЕД ДЪЛБОКИ ВОДИ. КОГАТО СТИГНЕ ДО ПЛИТЧИНИ, СКОРОСТТА НАМАЛЯВА, НО ВИСОЧИНАТА НА ВЪЛНАТА СЕ УВЕЛИЧАВА РЯЗКО. НИСКИТЕ РАЙОНИ МОГАТ ДА БЪДАТ ЗАЛЕТИ. ЦУНАМИ НИКОГА НЕ СЕ ОБРАЗУВАТ ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПРИЛИВА. ПОПУЛЯРНИЯТ ТЕРМИН „ПРИЛИВНА ВЪЛНА“ Е ПОГРЕШЕН.

Тя продължи да чете по-нататък:

СКОРОСТТА НА ВЪЛНАТА Е РАВНА НА КВАДРАТНИЯ КОРЕН ОТ ГРАВИТАЦИОННОТО УСКОРЕНИЕ, УМНОЖЕНО ПО ДЪЛБОЧИНАТА НА ВОДАТА.

— Разполагаме ли с дълбочините на юг оттук? — попита Хенри.

Анди поклати глава.

— Не мисля, че са измерени много точно. — Пръстите й танцуваха по клавиатурата. — Най-точното предположение е, че ще се движи с пет или шестстотин километра в час. Но това е само предположение.

— Мръсна кучка — изпъшка Хенри.

Хъч откарваше поредната количка с шест контейнера към предната част на подводницата, когато Хенри се включи в общия канал.

— Обща тревога — каза меко той, после обрисува най-общо ситуацията. Отначало Хъч помисли, че вероятно става въпрос за фалшива тревога, просто маневра в играта на нерви.

Но Еди се беше вторачил в нея с широко отворени очи.

— Все още не знаем с каква скорост пътува — продължи Хенри, — нито къде точно се намира, нито колко е голяма. Но може да дойде тук след два часа. Всички до един трябва да напуснат Храма. Да се върнат незабавно в Сийпойнт.

— Боже мой! — възкликна Еди. — Всичко ще загубим.

— Хенри, тъкмо сме на път да открием нещо — намеси се Джордж.

— Слушай, Джордж. Искам всички тук до трийсет минути. Моля ви да потвърдите при Анди. Не си губете времето с оборудването. Франк, в какво състояние е подводницата?

— Натоварена е. Тъкмо се готвехме да потеглим за кея.

— Томи с теб ли е?

— Да.

— Томи. — Гласът на Хенри беше спокоен. — Вземай подводницата и тръгвай навътре в морето. Иди колкото може по-далеч.

— Защо да не я оставим тук? — попита Карсън.

— Защото е по-сигурно в дълбоки води. Не знаем какво ще се случи тук. Франк, искам двамата с Хъч да намерите вълната. Искам да знам къде е, колко е голяма и с каква скорост приближава.

— Разбрано.

— И още нещо. Ще е трудно да я забележите. Приливните вълни са малки, когато са в дълбоки води. Може би метър-два високи. Но е дълга. Може да има километър или повече между гребена и трофата.

Хъч и Еди влязоха в предната част на подводницата.

— Нямам представа какво може да е сигурно скривалище срещу такова нещо — продължи Хенри. — Ако имаме време, ще изтеглим всички на брега.

— Тогава ще ти трябва подводницата — намеси се Карсън.

— С нея ще е много бавно. Ще ни трябва време да я разтоварим, а след това и два курса, за да откараме всички. И после още почти цял час, за да навлезем в сушата. Не, ще използваме джетовете, ако имаме време. Ти ще разбереш какво е положението. Къде е? Колко е голяма? Кога ще стигне тук?

— Не забравяйте да махнете совалката от дока — намеси се Анди.

— Тръгваме — каза Карсън.

— Има място за още неща — възрази Еди.

— Няма време, Ед.

— Не забравяй — каза Хъч, — че подводницата ще трябва да посрещне приливна вълна. Последното нещо, от което ще имаш нужда, е много баластра. Вероятно вече е пренатоварена.

— Вижте — каза Еди, — всичко може да бъде разрушено. Трябва да спасим каквото можем.

— Сийпойнт ще оцелее — каза Карсън, но хвърли разтревожен поглед към Хъч. — Да тръгваме.

Хъч повика по дистанционното управление „Алфа“ и след пет минути двамата с Карсън вече летяха над вълните.

Под тях Томи — изплашен и сам — потегли към открито море.

Дълбоко в Долния храм Джордж също нямаше никакво желание да промени намеренията си.

— Хенри — каза умолително той, — можем да измъкнем пресата до един час.

— Хенри, това е от съдбоносно значение — намеси се и Маги. — Не можем да си позволим да я изгубим.

Всички говореха по общия канал. Хъч не беше слушала през цялото време, но беше чула достатъчно, за да знае за какво става въпрос.

— Може да нямаме цял час на разположение — каза Хенри. — Недейте да спорите с мен — и без това си имам много работа. Джордж, връщай се тук.