Джек Макдевитт - Машините на Бога

— Честито — каза тихо тя.

Той изглеждаше объркан.

— Повечето от хората тук са разочаровани от мен.

— Защо?

— Мислят, че се продавам.

Хъч го разбираше. Само хората, които не можеха да се справят в тази област или които не бяха много сериозни професионалисти, започваха работа в администрацията.

— А ти как го приемаш?

— Мисля, че човек трябва да прави каквото му се прави. Иска ми се да поработя малко на нормирано работно време, за разнообразие. В чист офис с климатик. Възможности за нови запознанства. Може би да гледам „Стражите“ в неделя. — Той се засмя. — Не искам кой знае колко. След всичките тези години.

Тя се зачуди дали има семейство, при което да се прибере.

— Прав си, не искаш много.

Небето на запад нямаше звезди. Бездната. Тя я погледа няколко секунди.

Той проследи погледа й.

— Призрачно, нали?

Да. Тя изглеждаше някак по-внушителна от повърхността на планетата, отколкото от космоса. Хъч беше забелязала същото явление и от Нок и Пинакъл, които също се носеха на ръба на галактическия ръкав. Оттук се различаваха само мъглявите петна светлина от звездите оттатък.

— Според обитателите на Куракуа — каза Карсън — това е Куонда, домът на блажените, раят за всички, които са се борили в името на доброто. Понякога нощем, когато вятърът утихва, можеш да ги чуеш как пеят. Между другото „куонда“ означава „далечен смях“.

Кеят се надигна и спусна.

— Тази беше голяма — каза Хъч. — На каква възраст е Храмът на ветровете?

— Главната част или това, което наричаме Горен храм, е била построена някъде около тринайсетото… — той спря. — Трудно е да се изчислява времето. Около 250 години преди новата ера по нашия календар. — Това — и той посочи кулите — не е от Храма на ветровете. Но ти го знаеш, нали?

— Не, не знаех.

— Това са Нотическите кули. Свещена земя, между другото. Построени приблизително около осемхилядната година преди новата ера. Били са място за поклонение и са били поддържани като историческа находка по един или друг начин цели седем хиляди години.

— Та къде е Храмът на ветровете?

— Вярваш или не, но е под водата. — Той качи последния контейнер. — По-добре да тръгваме. Къде са ти чантите?

— Имам само една. — Тя я извади от „Алфа“ и го остави да я вземе.

— Това място е било кръстопът между империи — каза той. — Вероятно винаги е било много важно от стратегическа гледна точка. Знаем, че тук е имало заселници почти до момента, в който видът е изчезнал. В крайна сметка — продължи той — жителите на Куракуа нямали ни най-малката представа защо са построени Кулите и какво означават.

— Това е много тъжно — каза Хъч. — Да си загубиш наследството.

— И аз мисля така.

— Сигурни ли сме, че обитателите на Куракуа наистина са изчезнали?

— О, да. По този въпрос имаше много дълги дебати. Изглеждаше много невероятно да сме се разминали с тях с толкова малко време. Следователно те трябваше да са някъде наоколо. Гледай къде стъпваш. — Той сложи единия си крак на палубата на подводницата, сякаш това щеше да я закрепи, и й предложи ръката си. — Винаги е имало поне по един екип, който да търси оцелели. Получихме безброй лъжливи сигнали: куракуатяни видени тук, видени там… И нищо. — Той сви рамене. — Изчезнали са.

Слязоха в капитанската кабина, затвориха мехура и морето се надигна около тях.

— Кулите в никакъв случай не са най-старите конструкции тук. Мястото е било свещено дълго преди да бъдат построени. В Долния храм има един военен параклис, а също и място за стража, които ги предхождат с хилядолетия. В момента копаем там. Всъщност артефактът, който доведе Ричард Уолд тук, е от Долния храм. Но има страшно много неща, до които още не сме се добрали. Знаем например, че долу има стара електрическа централа.

— Шегуваш се!

— Поне на такова прилича. Датира някъде от около преди деветнайсет хиляди години. Не е останало кой знае какво, разбира се, а и не можем да направим много хубави снимки. Но няма място за съмнение.

Водата беше тъмна, после се появиха линии жълтеникава светлина.

— Свързват Храма със Сийпойнт — обясни Карсън. — Базата.

Той тръгна по линиите и след няколко минути се озоваха над комплекс от куполи и сфери. Бяха ярко осветени, но много от прозорците оставаха тъмни. Сийпойнт изглеждаше бездействащ.

Карсън смъкна подводницата под една черупкообразна конструкция и подводните врати се отвориха. След секунди се изкачиха нагоре и излязоха на повърхността в един осветен залив.