Джек Макдевитт - Машините на Бога

Чудеше се дали световните проблеми могат да се разрешат чрез достъпа до звездите. Или просто ще бъдат пренесени и там.

— За какво мислиш, Мелани?

На вратата беше застанал Харви Сил. Той беше шеф на станцията — дебелият мъж, с когото беше разговаряла Хъч. С известни прекъсвания Тръскот работеше с Харви от години. Харесваше го — той се справяше добре с административната работа и освен това умееше да преценява хората. Притежаваше и онова качество, което е най-ценно в един подчинен: беше компетентен и не се страхуваше да изрази мнението си.

Мелани се залюля в креслото си.

— Нещо ми е притеснено.

Харви седна.

— Ще ни създават проблеми чак до края.

— Трябва да видиш нещо, Харв. — Тя извика на екрана съобщение отпреди две седмици.

Появиха се приятните черти на Норман Кейсуей. Седеше на бюрото си, а зад него се вееше знамето на организацията.

— Мелани — каза той, — наскоро ме посети Ричард Уолд. Много упорито се опита да получи известно отлагане на „Надежда“. Чух, че вчера е потеглил за Куракуа. Нямам представа какво е намислил, но може да не се съобрази с крайния срок. Изглежда способен да го направи. — Кейсуей изглеждаше притеснен. — Надявам се, че греша. Но има вероятност той да обяви както на нас, така и пред света, че ще остане в Храма. И да ни предизвика да започнем действия.

— Не може да направи това — каза Харви.

— Ако това стане — продължи записът, — трябва да сме готови да реагираме. Не ми е лесно да ти се обаждам за това. Ако се появи такова заявление, ще се оправяме с общественото мнение оттук. Ти не трябва да започваш действия преди да си напълно сигурна, че всички са изведени от Куракуа. Знам, че това ще ти създаде проблеми по координацията, но не искам никой да загине. Ако се случи така, че Уолд заяви намеренията си да остане там след крайния срок, ще го осведомиш, че нямаш право да действаш по свое усмотрение, което си е вярно; освен това ще му кажеш, че проектът „Надежда“ ще се осъществи по плана, че очакваш той да напусне в съгласие със съдебната заповед и според споразуменията, постигнати с Академията. Тогава ще ме осведомиш и мен. Моля те, потвърди, че си получила това съобщение. И между другото, Мелани, радвам се, че тъкмо ти си там в момента.

— Можеше да е и по-зле — каза Харви. — Можеше да ти каже да натиснеш бутона независимо от обстоятелствата.

— Не съм сигурна, че не бих предпочела точно този вариант. — Тя беше тук от три години и археолозите бяха прилагали какви ли не тактики за отлагане. — Това е вярното решение — призна тя. — Но тия кучи синове пак ще си го изкарат на нас.

Мелани Тръскот, Личен дневник

Цялата история на „преговорите“ между Академията и „Козмик“ беше поредица от изисквания, лъжи, заплахи, докато накрая се стигна до съдебното дело, което принуди Академията да напусне Куракуа преди служителите й там да са готови за това.

Въпреки всичко, ако можех, щях да удовлетворя молбата им и да им дам още няколко месеца — това наистина не би създало непреодолими проблеми за нас, но правните решения вече са в сила, така че ако го направя, би означавало да не зачета решението на съда и да дам зелена улица за още обжалвания на делото.

Така че смятам да следвам заповедите до последната точка.

Как става така, че най-неприятните типове винаги стигат до върха? На нищо не се поддават.

Младата жена, с която говорих днес, тази от евакуационния кораб на Академията, изглеждаше достатъчно разумна. Двете с нея лесно можехме да стигнем до някакво споразумение, струва ми се, да избегнем много злоба и да спестим много разходи. И може би дори да открием ключа към Строителите. Но това няма да се случи.

На борда на „Алфа“. Понеделник, 22:05 ч. време на Храма. (Единайсет минути до полунощ.)

Совалката се отдели от „Винкелман“ и лениво тръгна по петите на залязващото слънце. Покривалото от облаци беше нашарено на розови и пурпурни ивици; бури вилнееха в един тесен пояс точно на север от екватора. Хъч предаде контрола на режим „Навигация“ и се опита да влезе чрез клавиатурата във връзките за съобщения на „Козмик“. Те бяха безумно преплетени — още нещо, което показваше до каква степен са се влошили отношенията.

От мястото на Храма успя да улови общия канал, по който се чуваше как там се викат един друг, как насочват работата и молят за подкрепа. От време на време даваха израз на яда и притеснението си. „Викам да останем тук и да довършим работата.“ Женски глас. Хъч се зачуди дали подобни бележки нарочно не получават достъп до ефира — заради хората на Тръскот, които вероятно също се бяха включили в каналите. Нищо чудно, че тази жена беше толкова изнервена.