Джек Макдевитт - Машините на Бога

Хъч докара най-приятелската си усмивка.

— Радвам се, че си поговорихме.

Изражението му си остана сурово. Бюрократ с бюрократ.

Мелани Тръскот изглеждаше малко по-стара, отколкото на снимките. Не беше и толкова самоуверена и въобще не беше царствена.

— Радвам се, че сте тук, „Винкелман“. — Тя се усмихна приятно, но това беше усмивка, която слизаше от голяма височина. — Вие сте…

— Присила Хъчинс. Капитан на кораб.

— Приятно ми е, Присила. — Тонът й беше формален. — Имате ли нещо против да записвам разговора?

Това означаваше, че става въпрос за ЦРУ. Щеше да влезе в архивите, в случай че се стигне до евентуален съдебен процес.

— Не — отвърна Хъч. — Няма проблеми.

— Благодаря. Очаквахме ви. Имате ли нужда от помощ, за да изведете хората си?

— Не, благодаря. Те са една шепа, а и разполагаме с две совалки.

— Много добре. Трябва да знаете, че първата фаза на проекта „Надежда“ включва унищожаване на вечните ледове с ядрена енергия. — Тя погледна Хъч пронизващо. — Екипът на Академията май още държи почти цялото си оборудване при разкопките.

— Възможно е. Още не съм слизала долу.

— Вижте… — Гласът й зазвуча доверително, сякаш навсякъде цареше пълна тъпотия, която изискваше незабавно вниманието на тях двете. — Говорих с доктор Джейкъби. Той си дава сметка, че разрушенията около разкопките при Храма ще бъдат тотални. — Тя направи пауза. — Яката е открито море чак до ледения масив. Цялото крайбрежие ще бъде преустроено. Разбирате ли какво се опитвам да ви кажа?

— Разбирам. — Хъч не сметна за необходимо да се прави на загрижена, но го каза така, че Тръскот да види съмнението й. — Онова, за което е необходимо да си дадете сметка вие, е, че те са близо до много съществено откритие. Има вероятност да не успея да измъкна всички навреме.

— Присила, те винаги са близо до много съществено откритие. Винаги. Знаете ли откога са тук?

— Почти от трийсет години — отвърна Хъч.

— Имали са достатъчно време.

— Не точно. — Хъч се опита да не го каже агресивно, не търсеше конфронтация. — Не и когато се опитваш да разкопаеш цял един свят. Жителите на Куракуа имат зад гърба си триста века история. Това означава доста копаене.

— Както и да е. — Тръскот махна с ръка. — Няма значение. Важното е, че аз нямам властта да отлагам началото на проекта. От Академията се съгласиха да се евакуират; дадохме им необходимото предварително известие за началото на действията. Аз ви предлагам помощ, ако ви е необходима. А от вас ще очаквам да измъкнете хората си навреме, за да са в безопасност.

— Доктор Тръскот, те може да стигнат до ключ за тайната на строителите на монументите.

Този път координаторката се раздразни.

— Моля ви, разберете — каза тя. — Не разполагам със свобода на действие. Правете каквото искате, но ги разкарайте от планетата.

„ЙОХАН «ВИНКЕЛМАН»“

Понеделник, 7 юни

Мелани Тръскот е арогантна и взема себе си твърде на сериозно. Не показва никаква отстъпчивост по отношение на времето за евакуация. Въпреки всичко се надявам, че ще включи в плана извънредно отлагане — ако вече не го е направила. Описах разговора ни на доктор Уолд като го предупредих, че по мое мнение крайният срок в петък трябва да бъде спазен много стриктно.

Станцията на „Козмик“. Понеделник, 7 юни; 10:50 ч.

Мелани Тръскот искаше да ходи по истинска земя и под истинско небе. Да зареже тесните пространства, лъскавите стени и синтетичната храна и да напусне тази станция. За бога, откъде ги намираше Академията тия хора, които си мислеха, че целият свят трябва да отстъпи пред желанието им да копаят грънци и идоли?

Тя се вторачи в празния екран. Когато Харви се включи, за да я осведоми, че разговаря с пилота на кораба на Академията, тъкмо се беше съсредоточила върху последните въпроси и изисквания за достъп до Нова земя: ислямски активисти, бели защитници на върховната власт на църквата, китайски националисти, тъмнокожи сепаратисти, защитници на идеята за един свят, нови елини, изобщо безкраен диапазон от етнически групи, племена и потискани народи. Общи интереси. Хора, пълни с идеи за социални експерименти. Норман Кейсуей, който беше пуснал материала, си правеше свои планове. Тя далеч не беше такава оптимистка. Истинското заселване щеше да стане в много далечно бъдеще и тогава тя отдавна щеше да е мъртва, както и Норман, а също и повечето от останалите, тръгнали на кръстоносен поход в защита на проекта. И кой знаеше какво точно ще се случи?