Джек Макдевитт - Машините на Бога

Хъч свали заглушителите на външните микрофони и се вслуша в ритмичния тътен на прибоя и самотното виене на вятъра. Приближи се до една от кулите, намали скоростта и чу как нещо изпищя, видя го как се стрелна встрани и изпляска с криле. По кулите бяха изрисувани символи, пиктограми и геометрични фигури. Повечето бяха абстрактни, но тя можа да различи и образите на птици, на същества, подобни на сепии, и разни други зверове. В една ниша точно над водата двата крака на някакво същество бяха откъртени точно под коленете. Във вътрешността сигурно беше имало шахта или стълби. Светлините проникнаха в две амбразури и тя успя да зърне каменните стени. В единия горен край стоеше жена от Куракуа, с крила и някакво оръжие — най-вероятно сабя. Едната й ръка липсваше. С другата беше закрила очите си. Хъч знаеше, че обитателите на Куракуа не са имали крила, усмихна се на представата за летящ алигатор и си помисли, че май всички мислещи същества мечтаят за ангели.

Плаващият кей беше малко зад кулите и беше достатъчно голям, за да побере няколко совалки. Тази на Храма беше на страната откъм брега. Светлините на „Алфа“ пробягаха по линиите й в синьо и златистожълто.

Хъч се понесе напред, плъзна се над водата, свърза се с Храма и съобщи:

— Кацам.

Совалката се закова на кея.

— Добре дошла в Храма на ветровете, Хъч. Франк излиза да те посрещне.

Отвън беше трийсет градуса под нулата. Хъч задейства Фликинджъровото си поле, отвори люка и излезе. Плаващият кей се люлееше от вълните, но беше здраво закотвен. Беше широк към три метра и снабден с термични линии, които пречеха да се образува лед. Имаше и перила. Морето хвърляше пяна, но полето я пазеше суха.

Светлините на „Алфа“ хвърляха мъгливи проблясъци върху двете совалки и кея. Кулите приличаха на мрачни сенки. Вълните се разбиваха в брега.

— Внимавай да не паднеш — долетя гласът на Карсън в слушалките й. Но тя не го виждаше.

— Къде си?

— Погледни вляво от себе си.

От водата изникнаха светлини. Карсън седеше в някаква подобна на мехур конструкция, която се понесе по повърхността покрай носа на „Алфа“, следвана от дълъг сив корпус. От палубата се надигна пара. Подводницата се приближи и спря успоредно на кея. Мехурът се отвори, Карсън се показа, спря за момент, прецени движенията си и закрачи по дебелите дъски с лекота, типична за човек с голям опит.

— Луксозният транспорт на Храма е на ваше разположение — каза той дружелюбно. — Спира в осемхилядната година преди новата ера, в хотела на Хенри при Нотическите кули в Якатанската империя. Заповядайте на борда. — Моторите бумтяха.

— Хотел ми звучи добре — каза тя.

Товарният люк, който се намираше на задната палуба, се отвори. Вътрешността беше запълнена с кръгли като варели контейнери. Карвън вдигна един с изненадваща лекота, постави го на кея и каза:

— Докарах шест. Можем да ги натоварим на „Алфа“. Ще ти спести курса.

— Разбира се. — Тя загледа как той се връща за втори варел. Бяха големи и обемисти, но пък явно леки. Тя понечи да сложи един в багажното отделение на совалката, спря и попита: — Да не счупим нещо?

— По-голямата част вътре е пяна — каза Карсън. — Освен артефактите де.

Хъч се почувства уютно и в безопасност, загърната в топлия, сух пашкул на енергийното си поле. Вятърът свистеше, над водата се носеха стенещи викове.

— Плачещи лешояди — каза Карсън. — Много големи, неприятни на външен вид, хранят се с мърша. Нападат брега всяка сутрин.

— Птици?

— Не точно. Повече приличат на прилепи. Обичат да пеят.

— Звучи така, сякаш са загубили нещо.

— Всъщност произвеждат звука като си трият крилата едно в друго.

Тя попиваше нощта. След всички тези седмици беше приятно да е отново навън.

— Как вървят нещата, Франк? Привършването искам да кажа.

Той се приближи до нея и се подпря на перилата.

— Правим каквото трябва. Щеше да е по-лесно, ако още преди шест месеца знаехме, че ще ни изхвърлят. Можехме да си подредим нещата по друг начин. Но сведенията, които получавахме, бяха, че Академията ще спечели. „Не се притеснявайте“, така казваха.

— Жалко.

— Да, наистина. — Кеят се люшна над една вълна. — Готов съм да се прибера вкъщи. Но не по този начин. Тук вложихме страшно много труд, а повечето просто ще отиде на вятъра.

Покрай тях преплува нещо светещо, приближи подводницата и потъна.

— Какво ще правиш после?

— Предложиха ми мястото на шеф на отдел в Академията. В „Личен състав“.