Джек Макдевитт - Машините на Бога

Гербът на Академията, вензел с мото и лампа, заграждащи синята повърхност на Обединения свят, беше отчетливо изрисуван върху пръстен A, в близост до мостика.

Луната и планетата се носеха в черното беззвездно небе. Куракуа лежеше на ръба на Бездната, огромната цепнатина, отворила паст между Орион и Стрелеца. Противоположният бряг беше на шест хиляди светлинни години и се виждаше само като мъгляв светлик. Хъч се зачуди какъв ли ефект може да има върху един развиващ се вид едно небе, наполовина отрупано със звезди и наполовина празно.

„Алфа“ влезе в пръстен B и големите врати се затръшнаха. Хъч свали Фликинджъровия си скафандър и го прибра зад седалката. След пет минути вече беше на мостика.

Таблото за съобщения премигна. В приемащия сектор имаше съобщение от Храма, но пък беше твърде рано, за да е пристигнал Ричард. Имаше достатъчно време да го види по-късно. Тя отиде в кабината си, съблече работните си дрехи и се пъхна под душа. Подейства й добре.

След това, още мокра, си поръча пържола. Каютата й беше украсена със снимки: на стари приятели, на нея самата и на Ричард на Пинакъл, на „Алфа“, носеща се край Големия монумент Хексагон до Арктур, на група палеонтолози, към които се беше присъединила за едно плажно парти в Бетезда (и които я бяха вдигнали на раменете си за снимката). Въздухът беше изпълнен с приятния аромат на трева, мащерка, диви ягоди и орлови нокти.

Неестествената луна се търколи пред погледа й. Оз не се виждаше. Раздразнена от собственото си безпокойство, тя изключи екрана.

Преди години Ричард й беше дал един медальон, великолепно украшение от платина, копие на един талисман, който тя беше донесла от Куракуа. Това беше станало преди да открият Оз. От едната страна бяха изгравирани крилат звяр и шестоъгълна звезда, а от другата — грациозно извита дъга. По ръба бяха изписани загадъчни символи. „Звярът и звездата символизират любовта — й беше казал Ричард, — а дъгата е благополучие. И двете ще бъдат с теб навсякъде, докато носиш медальона.“

Тази вечер той й действаше успокояващо. Окачи си го. Местна магия.

Облече се и когато чу звънеца за вечеря, мина покрай камбуза, за да си вземе пържолата. Добави и бутилка вино и отнесе всичко на мостика.

Таблото за съобщения продължаваше да премигва.

Тя си отряза парче месо, опита го и отвори бутилката. Виното беше „Шабли“. След това набра кода на клавиатурата и на екрана се появи кокетна, дори неприлично красива блондинка.

— „Винкелман“ — каза тя, — аз съм Алегри. Ще координирам евакуацията. Трябва да качите четиринайсет души. Плюс доктор Уолд, който в момента пътува насам. Искаме да започнем изтеглянето след четирийсет и осем часа. Зная, че това е закъснение в сравнение с първоначалния план, но имаме още работа. За ваша информация, „Козмик“ ще започне действията си в десет часа сутринта наше време в петък. Времето на Храма. Това съобщение съдържа и времевите еквиваленти. Искаме да сме напуснали с двайсет и четири часа преднина. Освен това ще се пренасят и артефакти, така че трябва да започнем с тях колкото е възможно по-бързо. Моля свържете се с мен, когато ви е възможно.

Екранът изсветля.

Хъч се облегна в креслото си. Хората не си даваха много зор да казват здрасти по тия отдалечени места. Зачуди се дали Алегри не е стояла под водата прекалено дълго.

Повика на главния екран Куракуа.

Слънчева светлина обля облачната покривка и освети един свят от кални прерии, тук-там редки гори, пустини и лъкатушещи планински вериги. Нито един от океаните не се виждаше. Имаше два — и двата много плитки. На практика това си беше един съсухрен свят, положение, което „Козмик“ се надяваше да подобри по време на първата фаза от тераформиращата си операция.

Южният океан заграждаше вечните ледове и приличаше на пръстен със средна ширина около петстотин километра. Отвъд него имаше няколко продълговати морета, които сочеха на север. Най-дългото се казваше Яката, местно име, означаващо Място за отдих на боговете. Навлизаше в сушата около три хиляди километра. В най-северния му край, съвсем близо до брега, се намираше Храмът на ветровете.

Беше чела някъде, че се очаква Куракуа да навлезе в ледена ера. Вярно или не, но и двете пространства с дебели ледове изглеждаха в отлично състояние. Когато бъдеха унищожени и ако специалистите бяха прави, Куракуа веднага щеше да се сдобие с океани.

Десет часа в петък сутрин. Времето на Храма. Кога беше това? Тя извика на екрана данните, изпратени й от Алегри.