Джек Макдевитт - Машините на Бога

Хъч хвана на екрана един от блоковете.

— Не — рече Карсън. — Нещата не стоят така. По-големите блокове не се състоят от по-малки. Просто са изсечени така, че да са три или осем пъти по-големи. Или колкото и да е. Както и да е, пристигнахме. Погледнете вляво от вас.

Сред общата картина на ниски четвъртити сгради се издигаше една кула. Тя обаче беше видимо различна: беше кръгла. Беше ниска, тумбеста, висока около четири елемента. Издигаше се самичка в средата на един квадрат.

Закръглеността й беше забележителни. И този спиращ дъха пейзаж от паралелни линии, прави ъгли и съвършени пресечни точки нейната простичка закръгленост беше истинско чудо, шедьовър на изобретателността.

Кацнаха. Ричард едва изчака налягането да спадне и люковете да се отворят. Хъч сложи ръката си на рамото му, за да му напомни, че трябва да е много предпазлив.

Кулата беше овъглена от северната страна.

Карсън отвори вратата за товарното отделение и извади малка стълба. Ричард обаче не я използва, а се спусна по корпуса на ръце — този път по-ловко. Площадът беше покрит с плътен слой прах.

Хъч усети тежестта на времето, на празните улици и фалшивите къщи, на побърканата геометрия и дългите сенки, които бяха чакали тук през цялата човешка история.

Карсън знаеше какво точно търси. Той се приближи до кулата, подпря стълбата на нея, нагоди я, изпробва я лично и после застана встрани и покани Ричард да се качи, като го предупреди:

— Внимателно.

На около пет метра височина върху мрамора изпъкваха четири реда символи. Ричард се изкатери по стълбата и ги освети.

Символите нямаха нищо общо с изискаността на тези на Япет. Тукашните бяха тежки, стабилни, с тъпи ъгли. Докато той ги преценяваше, Карсън пусна една истинска бомба:

— Това е език от Куракуа.

Ричард се заклати на стълбата.

— Я пак? Доколкото знам, никой на Куракуа не е успял да осъществи пътувания из космоса.

— Това е така, доктор Уолд. Не знаем кой знае колко за тамошните жители, но сме сигурни, че никога не са развили такива технологии.

Хъч отстъпи малко назад, за да вижда по-добре.

— Може би някаква друга технология тогава. Нещо, което ние не познаваме.

— Като какво например?

— Нямам представа. Ако можех да ти кажа, щях да го познавам.

— Добре де, няма значение — прекъсна я Карсън нетърпеливо. — Знаем, че по времето, когато са говорили на този език, са се придвижвали с коне.

Ричард разглеждаше символите с лупа.

— Кога трябва да е било това?

— Деветото хилядолетие преди новата ера.

Същият период. Хъч огледа тежките блокове и дългите безмълвни улици. По гърба й полазиха тръпки.

— Дали хората, които са говорили на този език — попита Ричард, — са същите, които са вписали образа на Строителя в Храма?

— Да — отвърна Карсън. — Езикът е линеен касумелски С. Бил е използван само в рамките на четиристотин години.

Все още покачен върху стълбата, Ричард се наведе назад и се вгледа във върха на кулата.

— Заради това ли Хенри се труди така упорито в Храма?

Карсън кимна.

— Можете ли да си представите какво е да имате надпис от това място и да не можете да го прочетете? — Той поклати глава с отвращение. — Куракуатяните, които са говорили на този език, са обитавали земите около Храма на ветровете. А по някое време дори са били на власт в Храма. Надяваме се да открием розетски камък. Или ако не успеем, да имаме достатъчно мостри от това писмо, за да можем да го дешифрираме.

— Въобще не мога да разбера това — намеси се Хъч. — Ако обитателите на Куракуа никога не са идвали тук, как са могли да оставят надпис на своя език? И сигурни ли сте, че това е той?

— Абсолютно — отговори Карсън. — Всичко пасва идеално.

— Тогава въпросът е…

— Бих казал — намеси се Ричард, че строителите на тази… чудовищност са оставили послание за обитателите на Куракуа. Да го прочетат, когато дойдат тук.

— Но послание за какво? — Хъч едва удържаше нетърпението си.

— Покана да се присъединят към галактическия клуб — предположи Карсън.

— Или пък обяснението за Оз — каза Ричард и тръгна да слиза. — Кой знае…

— Франк, колко от тези древни езици можем да четем? — попита Хъч.

— Няколко. Не много. Почти нищо всъщност.

— Нищо? — Тя тръсна глава. — Пак не разбирам. Ако не можем да четем на нито един от тези езици, какво значение има дали ще намерим розетски камък, или не? Искам да кажа, че няма да можем да разчетем и него. Така ли е?

— Това няма да има значение. Ако намерим един и същ текст на три или повече езика, можем да дешифрираме всичките. При условие че попаднем на текст с прилична дължина, разбира се. — Ричард вече беше слязъл на земята. — Ако няма какво повече да гледате тук — каза Карсън, — има още нещо, което може да ви заинтригува.