Джек Макдевитт - Машините на Бога

Носеха се по протежение на дългите улици над покривите на мраморните блокове. Повечето бяха идеални кубове. Други бяха продълговати. Всички бяха от плосък излъскан камък, без никакви чупки или стрехи. Най-различни по размери.

Преди разрухата всички бяха стояли изправени. Нито една извивка не се прокрадваше сред паралелните и перпендикулярни линии. Нито една улица не свиваше внезапно наляво или надясно. Нито един покрив не беше под наклон. На нито едно място не се виждаше декоративен елемент.

Спуснаха се още, почти на нивото на повърхността. Блоковете се издигаха над тях зловещи и мрачни. Минаха през едно кръстовище. За първи път Хъч разбра значението на думата чужд.

— Размерите на блоковете са кратни едни на други — каза тя и обясни на Ричард, че всеки блок в цялата конструкция може да се раздели на кубове с дължина на страната 4,34 метра. По този начин всичко можеше да се измери като еди-колко си части високо и еди-колко си широко. Улиците и откритите площи можеха да бъдат разделени по същия начин и със същите мерки.

Комуникаторът иззвъня.

— Доктор Уолд?

— Чувам те, Франк. Здрасти, Хенри.

Хъч включи видеоекрана. Появи се само един мъж — на около петдесет, възпълен. Изгледа я преценяващо и заговори на Ричард:

— Хенри не е тук, сър. Нещата малко се ускориха и не може да се откъсне от работата.

Ричард кимна.

— Нещо ново около Строителите? Някакви нови образи?

— Не, сър.

Ричард сякаш беше изпаднал в транс.

— Някой да има представа какво означава всичко това?

— Не, сър. Надявахме се, че вие ще можете да ни кажете.

Ричард вдигна пред монитора схемата за проекта „Надежда“. Трябваше да разтопят вечните ледове някъде около петък.

— Надявам се, че „Козмик“ не е променил нищо.

— Крайния срок ли? Не. — На лицето на Карсън се изписа отвращение. — Всеки ден правят поредната промяна с някое ново предупреждение и изчисление на оставащото време.

Хъч погледна инстинктивно към часовниците на кораба. Не оставаше много време.

— Хенри ме помоли да предам извиненията му. Много искаше да дойде, но в момента се случват страшно много неща. — Говореше с военна отсеченост. — Какво бихте искали да видите?

— Какво ще кажеш да започнем с центъра? После приемам всякакви предложения.

— Добре. Предполагам, че пилотът ви ме държи в обхвата.

Хъч кимна.

— Тогава ме последвайте.

Тя даде знак, че е приела, въздъхна, пое след него и помоли Уолд:

— Кажи нещо за Карсън.

— Ще ти хареса. Офицер от запаса. Един от онези талантливи аматьори, без които археологията не може. Като теб. Тонът му беше шеговит, но тя разбра, че говори сериозно. — Работи по административната и изпълнителната част за Хенри. — Погледна я в очите. — Освен това е негов пилот. Ако Франк го нямаше, Хенри щеше да трябва да върши работата на мениджъра. Истината е, че Франк върши рутинната работа, а Хенри се занимава с археологията.

— И Карсън няма нищо против?

— На Франк му е удобно така. Малко е чепат и има склонност да реагира прекалено силно. Но с него се общува лесно и той може да бута нещата, без да наранява никого. Работата му харесва.

Пред тях Карсън започна да се спуска.

— Центърът на Оз — каза Хъч. Блоковете тук бяха малко по-високи в сравнение с тези до стената. С изключение на това обаче еднаквостта беше направо смразяваща.

Имаше един централен квадрат с по една мрачна кула или по-точно с развалините й в четирите ъгъла. Всяка от страните му беше дълга около половин километър. В идеалния му център беше издигната пета кула, която беше с един елемент по-ниска от останалите. Самите кули бяха четириъгълни както всичко в Оз.

Ричард почти беше станал от мястото си, за да вижда по-добре.

— Наклони го малко това нещо, ако обичаш. Към мен…

Хъч се подчини.

От две от кулите бяха останали просто купчини дребни камъни… Третата, тази, която беше на югозапад, беше овъглена. Четвъртата беше почти непокътната.

— Там — каза Ричард и посочи почернялата, — кажи му да се приземи там.

Тя предаде съобщението и Карсън потвърди.

— Какво се опитваме да намерим? — попита Хъч.

Ричард изглеждаше доволен.

— Какво знаеш за симетрията на това място, Хъч?

— Почти нищо. Само, че я има. Какво друго може да се знае?

— Покажи на екрана няколко квадратни километра.

— Няма проблеми. — Тя хвана на екрана изглед със средната кула.

— Тук. Избери си едно място. Което и да било.

— Добре. — Тя взе на мушка една група продълговати сгради, образуващи буквата Н. Намираха се приблизително на около два километра на север.