Джек Макдевитт - Машините на Бога

Хъч знаеше, че стената е била построена преди единайсет или дванайсет хиляди години.

— Възрастта й пасва с поредицата за Тъл.

— Да — отвърна той. — Може да има някаква връзка.

Гледката беше зловеща и Хъч се усети как оглежда равнината за нечии огромни следи.

Стената беше висока 41,63 метра, а всяка страна беше дълга по 8,32 километра. Беше във формата на идеален квадрат.

— Дължината на страната — прочете Хъч на монитора — е точно две хиляди пъти по-голяма от височината.

— База десет — каза Ричард.

— Колко пръсти са имали обитателите на Куракуа?

— Не са били точно пръсти. Но четири.

— Строителите са имали по пет.

Совалката се приближи съвсем до стената и полетя покрай нея.

— Кацаме ли?

— Не, не тук.

Когато египетските пирамиди тепърва са се строели, стената вече е била на солидна възраст. Хъч караше покрай нея и усещаше преходността на собственото си съществуване на еднодневка — нещо, което никога не й се беше случвало на Япет или пък на другите древни места. Чудеше се откъде идва тази разлика. Може би е окуражаващо да знаем, че красотата все пак оцелява. Но пък да те надживее такава първична лудост…

— Това нещо — каза Ричард — е толкова различно от всичко, което са оставили. Ако наистина е тяхно творение. Монументите са леки, изящни, елегантни. Расата, която ги е създала, е обичала да бъде жива. Това нещо е мрачно. Ирационално. Грозно. Страховито творение… Да се издигаме.

Тя се подчини, без да си дава много зор.

Ричард отново разви темата си.

— Какво знаем за строителните материали? Откъде е дошъл камъкът?

Тя се зарови в доклада на инженерите.

— Всичко е местно. На няколко места са били открити каменоломни, но нито една не е на по-малко от шест километра.

— Не са искали да развалят пейзажа, като го надробят на каменоломни. Това поне е сходно с всичко останало, което сме открили.

— Предполагам. Както и да е, трябва да са видоизменили камъка. Според една от теориите са го преработили, като са използвали нанотехнология. Наоколо има доста разпръснати фелдшпат и кварц, очевидно отпадъчен материал. Самата стена е нещо като разширен калцит.

— Мрамор.

— Да. Но с по-добри качества. По-издръжлив. С повече отражение.

— Искали са да се вижда от Куракуа.

— Очевидно. — Вече бяха близо до върха.

Приближиха се до един участък, който беше изгорен.

— Хенри смята — каза Ричард, — че нараняванията са от около деветхилядната година преди новата ера.

— Та тя е била построена по това време — каза Хъч.

— Някой е дошъл тук веднага след това, нали?

— Може самите Строители да са се спречкали. Скарали са се за малкия си увеселителен парк.

— Едно от многото предположения.

Тя отново се вгледа в екрана.

— В почвата има значителни количества триоксиметилен. Формалдехид. Но само тук. В близост до Оз.

— На мен това не ми говори нищо. Познанията ми по химия са пълна скръб. Какво следва от това?

— Това нещо — тя побутна с пръст екрана — не предлага никакви теории.

Зад стената се появи псевдоградът: мрачна картина от тъмни пресечени щрихи от широки булеварди, навъсени обширни сгради и просторни площи. Град в бездната, творение от камък и сенки. Инстинктите на Хъч изискваха светлина и движение.

— Невероятно — отрони Ричард.

Беше огромно. Тя издигна совалката и едновременно пусна отоплението по-силно. Също като стената, градът беше целият в руини.

— Погледни улиците — прошепна Ричард.

Бяха подредени така, че образуваха съвършено правилни квадрати. Километри наред. Навсякъде до и по протежение на дъгообразния хоризонт. Оз беше място със спираща дъха математическа точност, която стъписваше дори в сегашното му състояние на разруха. Улиците се пресичаха точно под прав ъгъл. Блоковете на града бяха разположени така, че да образуват същата идеално изработена геометрия.

— Нямали са кой знае какво въображение — каза Хъч.

Чуваше се как Ричард диша.

— Ако има нещо по-несъвместимо с духа на Великите монументи, не мога да си представя как ще изглежда.

Нямаше нищо, което да намеква за някаква изобретателност. Нито нотка на спонтанност. Наричаха го Оз. Но това беше погрешно название. Ако Оз, оригиналният Оз, беше място на чудесата и мистерията, това място си беше чист камък. До последния детайл.

Хъч успя да се откъсне от гледката и се взря в таблото. Измервателните уреди, копчетата и лампичките бяха познати и уютни.

Предназначението на Оз явно никога не е било да дава подслон. Постройките, които отдалеч приличаха на къщи, обществени сгради и кули, бяха от монолитен камък, без какъвто и да било намек за врата или прозорец. Екипите на Хенри не бяха открили никакви машини, никакви съоръжения или оборудване от какъвто и да било сорт.