Джек Макдевитт - Машините на Бога

Обвинява в заговор Мосад

„СЕСТРА САНДВИЧ“ ПОЛУЧАВА МЕДАЛ ЗА ЗАСЛУГИ

Французите отдават почитта си на американска монахиня, донесла храна в Париж по време на небивал глад

Сестра Мери повела хиляди доброволци

АНТИГРАВИТАЦИЯТА ВЪЗМОЖНА

съобщава изследователски екип в Берлин

Селското стопанство се премества на север

РУСНАЦИ И КАНАДЦИ ОТКРИВАТ, ЧЕ ПРОМЯНАТА НА КЛИМАТА СЪЗДАВА НОВИ ПЛОЩИ ЗА ОБРАБОТВАНЕ

Фермери и в двата района набелязват участъци

(Следващата статия свързана със случая)

ПШЕНИЧЕНИЯТ ПОЯС В СРЕДНИЯ ЗАПАД МОЖЕ ДА ИЗЧЕЗНЕ ЗАВИНАГИ

Повечето специалисти твърдят, че промените са необратими

Северноамериканският съюз е основен вносител на храни

ВАЙНБЕРГОВ МЕТЕОР ПАДА НА ЛУНАТА

Наблюдатели на явлението за пръв път разполагат с предварителна информация

(Следващата статия свързана със случая)

ЗАЩИТНИЦИ НА БАЗА НА ЛУНАТА ПРЕДУПРЕЖДАВАТ ЗА ОПАСНОСТ ОТ АСТЕРОИДИ

Лунни екипи осигуряват безопасност от падащи каменни късове, заявява вицепрезидентът

ОЩЕ 20 ВИДА ОБЯВЕНИ ЗА ИЗЧЕЗНАЛИ ПРЕЗ ОКТОМВРИ

Болие твърди, че горите не могат да се възстановят, атакува Санчес

Бразилците обвиняват в кражба на средства на Фондацията

„Винкелман“. Сряда, 12 май; 14:10 ч. средноевропейско време

Земята и Луната останаха назад.

Хъч седеше на мостика на „Йохан Винкелман“ и наблюдаваше как познатите глобуси се смаляват до ярки звезди. Отново на път! Образът на Кал вече чезнеше, ставаше мъгляв, сякаш съществуването му беше нещо като ефекта на Шрьодингер и зависеше от нейното присъствие. Може би той беше прав за нея.

Ричард беше в задната част, разопаковаше багажа си, настаняваше се. Хъч беше доволна от промяната в плана в последната минута, защото тя я беше спасила от самотния полет до Куракуа. А нейният пасажер беше идеалният спътник: познаваше го достатъчно добре, за да може да му каже всичко, а и той нямаше да й позволи самосъжаление.

Бяха закусили, преди да потеглят, а после той се беше заровил в безкрайните си записки. Беше въодушевен от нещо, но пък той винаги си бе такъв. Ричард винаги беше на поход. По някое време щеше да се появи, може би когато огладнееше, защото не обичаше да яде сам. И тогава щеше да обясни всичко.

Тя, разбира се, знаеше за загадката Оз. Радваше се, че Ричард ще може да го разгледа, а освен това с нетърпение очакваше да чуе идеите му по проекта.

Но вече бяха в космоса от седем часа, а той още не се беше появил, така че тя го предупреди, че след малко ще направят откъсването.

— Десет минути — каза тя по бордовия комуникатор. — Остават двайсет и пет дни до Куракуа.

— Благодаря, Хъч. — Гласът му бе пълен с отвращение. Вероятно защото нямаше търпение да започне работа. Но на втория ден щеше да почне да пълзи из кораба, да я предизвиква да играят шах и да се оплаква от невъзможността да започне работа по-бързо. Щеше да стои на мостика и да гледа как трансизмерните мъгли летят покрай тях, докато „Винк“ се придвижва с привидната скорост на товарен шлеп.

След малко дойде с пакет канелени кифлички и попита:

— Как сме?

— Чудесно. Сядай.

Той седна, затегна мрежата и й предложи кифла.

— Радвам се да те видя отново.

Пълнообхватният визор беше отворен. Звездите бяха ярки и красиви. Мекият им отблясък осветяваше мостика. Вътрешното осветление беше изключено, светеха само лампичките на уредите. Лесно можеха да си представят, че са някъде навън, на някоя тераса например.

Ричард поговори няколко минути за дреболии. И когато Хъч усети, че е дошъл подходящ момент, се зачуди на глас за Оз.

— Той всъщност не е направен от Строителите, нали? Искам да кажа, че въобще не е като всичко останало.

Изражението му са промени.

— Допреди няколко дни и аз мислех, че е така. Вече не съм сигурен. — Той й подаде съобщението на Хенри.

Сходството беше доста явно.

— И казваш, че това е отпреди единайсет хиляди години?

— Да. Какво мислиш?

— Че е един от тях. — Тя се захили. — Слезли са долу и са ги снимали. Да пукна, ако не е така. От друга страна, трябва да са те. Дето са построили Оз де. Че кой друг съществува?

Ричард изглеждаше разочарован.

— Не знаем със сигурност, нали, Хъч? Така или иначе, ако трябва да съм откровен с теб, Оз винаги е бил място, на което съм предпочитал да не обръщам внимание. Към него не може да се приложи нито един разумен сценарий.