Джек Макдевитт - Машините на Бога

Хъч се вгледа в образа на смъртта. Той докосваше някаква струна дълбоко в сърцето й.

— Е — каза Ричард, — сигурен съм, че хората на Хенри ще имат поне няколко идеи.

Една тъмножълта лампичка започна да премигва.

— Приближаваме се към прехода — каза Хъч тихо. Съединителите се задействаха. — Десет секунди.

Ричард се облегна назад в мрежата си.

— Ако са наистина те, трябва да са преживели някакъв много остър спад. — Очите му се затвориха. — Надявам се да не е така.

Двигателите прогърмяха и звездите изчезнаха. Това беше единственият физически ефект от скока в трансизмерното пространство. Липсваше каквото и да било усещане за движение. Някои твърдяха, че усещали леко виене на свят, но Хъч беше на мнение, че това са хора, които по принцип са си изнервени и лабилни.

В известен смисъл приличаше на минаване през тунел. Когато тунелът останеше назад — процес, който можеше да продължи от половин минута до почти час, идваше сивата мъгла.

Системите светнаха в зелено и тя затвори предния визор.

— Хич не ми се ще в крайна сметка да са полудели.

— Не е ли малко силно казано? — Преди малко беше оставила кифличката. Сега си наля кафе и я взе.

— Полудели? Няма да мислиш така, след като видиш Оз.

КЪДЕ Е ОТПЛАТАТА?

… Имането, което трябваше да се натрупа от междузвездните полети, така и не се материализира. Разполагаме с нищожни технологични предимства, които можеха да бъдат постигнати и по други начини и при много по-ниска цена. Разбрахме, че интелигентни видове са съществували на две отдалечени планети и че вече не съществуват; а също така и че на една трета планета един друг вид в момента започва глобална война. Човек може да си рече, че тези резултати (съчетани с нашата собствена неспособност да откликнем на влошаващите се условия на Земята доказват, че единственото, което наистина сме разбралите, че интелигентността е много по-рядко срещана, отколкото предполагахме. Има причина да мислим, че това ще претърпи промени.

Годишните разходи по поддържането на междузвездната програма на сегашното й равнище биха били достатъчни, за да се нахранят всички мъже, жени и деца в Пакистан и Индия. В момента има около осемнайсет хиляди изследователи в станции извън Слънчевата система. Голяма част от тези станции са по настоящите си места от трийсет години, от зората на Междузвездната ера. Освен това разполагаме с големи количества езотеричен материал, който описва климатичните условия и тектониката на другите планети. Земята няма проблеми с натрупването на научно познание. Но е време, крайно време, да се удари чертата на баланса.

В много затруднено положение сме. Не можем да изхранваме, приютяваме или по някакъв начин да се грижим за значителна част от населението на планетата. Онези, които се присмиват на ноките и техния конфликт в стил Първа световна война, могат да обърнат внимание на факта, че ежедневният брой жертви на нищетата и недохранването в Китай е по-висок от общия брой на загиналите във войната на ноките през цялата минала година.

Междувременно се води пропаганда за повече средства, с които да се строят повече кораби. Време е да кажем — стоп.

Бележка на редакцията, „Бостън Глоуб“

Луната на Куракуа. Неделя, 6 юни; 07:34 ч.

Куракуа имаше един-единствен спътник, два пъти по-малък от Луната, пепелявосив, очукан, без никаква атмосфера. Сега го виждаха като светложълт полумесец, приятелски настроен, блестящ. Гостоприемен. Но имаше и нещо, предизвикващо смущение. Преди шест години един пилот беше забелязал нещо като град, разположен в северната част на спътника.

— Ричард?

Той беше потънал в една начертана на ръка схема, разтворена върху коленете му и доста голяма част от командното табло. Махна с ръка, за да покаже, че е чул, и каза:

— Съобщи на Хенри, че сме пристигнали. И давай към Оз.

Под червеното слънце Белатрикс и закритата от облаци Куракуа совалката на „Винкелман“ „Алфа“ („Бета“ нямаше) се носеше над лунния пейзаж. Върхове, клисури и кратери се сливаха със светлини и сенки. Совалката прекоси една ниска планинска верига и се понесе над море от плоски лъскави скали. Както винаги в такива случаи, Ричард седеше безмълвно, наведен напред, и гледаше ненаситно през прозореца. Хъч не беше особено доволна от настоятелността му да дойдат най-напред тук — тя би предпочела да завърши приготовленията за евакуацията. Трябваше да се товари багаж, винаги имаше и проблеми, възникващи в последния момент, така че искаше всичко да бъде готово предварително. Представи си как Ричард не може да се откъсне от аномалията и как създава допълнителни затруднения и сви устни.